58/49. ДИМКА БИЗИМКА

Заплакала е гората

Прочула се й Димка ми бизимка,
от Демир капия с голяма прикия.
Абер прати Димчо ми болерин,
абер прати от Будима града,
абер прати, за Димка се годи.
Димкин баща на Димка даваше,
даваше и голяма прикия,
до триста ми сандъка с жълтици,
Димка му се жално-мило моли:
- Ой те тебе Димкин по-стар Баща!
Още ще ти проса и припроса:
да ми дадеш кравайната сабя,
кравайната с четири реда,
с четир` реда, с девет огледала:
да ми дадеш мечешкия кожух,
да ми дадеш и вълчия калпак;
да ми дадеш конче шестокрило,
шестокрило със четири ноги.
Димкин баща на Димка придаде,
придаде й щото Димка иска.
Вдигна Димчо тежка трудна сватба,
сюрдисала й до девет години:
дето бяха тежки трудни жени,
в път родиха, деца проходиха,
проходиха сватба запомниха.
Де ми й зачул, бре, Вълчан войвода,
че ми иде тежка трудна сватба,
Димчо води Димка ми бизимка -
той заварди на Рила-планина,
завардил е със триста юнака,
да превари тежка трудна сватба,
Димчо ми болерин да убие,
Димка ми бизимка да обземе.
Вардили са до седем години,
оголели, боси обосели,
обосели, чъшки ги изели;
а пък гниди като добри миди.
Той се чуди, бре, Вълчан войводо,
кво да чини, че от глад измрели;
абер прари до Димчо болерин:
- Ой те тебе, Димчо болерино,
седем години става как те вардим,
вардиме те на Рила планина,
вардиме те със триста юнака,
тебе да убием, Димка да обземем,
да ти земем голяма прикия -
до триста сандъка със триста жълтици.
Не ли й язък за твоята младост!
Дарба пращай глава да откупиш:
да ми пратш до триста марами,
в марамите по триста жълтици,
да ми дариш до триста юнака.
И да пратиш на Вълчан войвода,
да му пратш петстотин жълтици,
да те пуснем миром да заминеш.
Ако дарба, Димчо, не допратиш,
тебе ще убием, Димка ще обземем,
ще ти земем голяма прикия -
до триста сандъка със жълтици.
Като й зачул Димчо болерин,
той зарони ситни дребни сълзи,
като ситен маргар по земята.
Проговори Димка ми бизимка:
- Ой те тебе, Димчо, болерино,
болерино Димчо, джелепино:
та що ми си толкова кахърен,
мене кажи, пък ти се не грижи.
Димчо Димки дума отговаря:
- Ой те тебе, Димке-ле бизимке!
Га ме питаш, право ще ти кажа:
абер праща, бре, Вълчан войвода,
абер праща от Рила планина,
че й завардил със триста юнака,
сватба ще преварят, мене ще убият,
ще убият, тебе ще обземат.
Ами да ги дарим тежка дарба,
на тристата по тънка марама,
по марама с по триста жълтици,
на войвода петстотин жълтици -
миром да ни пуснат да заминем.
Димка Димчу сладко отговаря:
- Не грижи се, Димчо ми болерин,
болерино, Димчо, джелепино,
аз ще д`ида дарба да ги даря,
а пък ти щеш миром да заминеш.
Фърли Димка венчана премяна,
пък на сватба тихо отговаря:
- Прощавайте, кумове-сватове,
прощавайте, още почакайте,
доде ида на Рила планина,
да си дара до триста юнака,
да ни пуснат миром да си минем.
Сватба възпря, Димка се премени,
облякла й от девет мечки кожух,
турила е от вълка калпака,
укачила й кравайната сабя,
кравайната с девет огледала,
че възседна конче шестокрило,
шестокрило със четири ноги,
че отиде на Рила планина,
там завари, бре, Вълчан войвода,
сам войвода със триста юнака.
Кат` я видя, бре, Вълчан войвода,
на крак стана и й отговаря:
- Добре дошла, силна татарийо,
татарийо, страшна асакийо,
добре дошла, та на помощ да си!
Че ми иде тежка трудна сватба,
тежка сватба с голяма прикия,
да убием Димча болерина,
да обземем Димка ми бизимка,
и да земем голяма прикия -
триста ми сандъка със жълтици.
Силно отговаря силна татария,
силна татария, силна асакия:
- Ой та тебе, бре, Вълчан войвода!
И аз тъй чух, та затва съм дошьол,
та затва съм, та на помощ да съм.
Ами вие на ред редете,
трситамина със Вълчан войвода.
Тъмам са се наред наредили,
че откачи Димка кравай сабя,
кравяна с девет огледала,
та изсече до триста юнака,
трситамина със Вълчан войвода -
излягали като добри снопи.
Че окачи Димка кравай сабя,
възседна си конче шестокрило,
посрещна си тежка труфна сватба
и на Димча мило отговаря:
- Не грижи се, Димчо болерино,
аз си ходих на Рила планина,
та си дарих до триста юнака,
и тристата с голяма дарба -
ще ни пуснат миром да си минем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.