52/44. ТОДОРА ХАЙДУТКА

Заплакала е гората

Де са йе чюло видяло,
мома с хайдути да ходи,
като Тодорка девойка!
Девят години ходила
на десетата година
хайдутче, младо копилче,
то си дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
малко ни йе, бре, войската,
във войската ди йе девойка.
Ако ми вяра нямате,
хайде да идем, да идем
през пазар, през чаршията,
там има хурки писани
и позлатеньени въртена,
там има медни кавали;
ако тя бъде войниче,
през кавали ще да иде,
кавал ще да си избере,
и жялно-милно засвири;
тя ако бъде девойка,
през хурки ще да отиде,
хурка ще да си избере
и позлатеньено въртено.
Тодорка, хитра, разумна,
припусна коня хранена,
че си напреди отиде
и си хурките замина,
та при кавали отиде
и си йе кавал избрала,
та жялно-милно засвири,
още дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
Женско ли сърце имате,
та си в хурка гледате
и в позлатенье въртена?
Хаийдутче, младо копилче
то си дружином думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
Малко ни йе, бре, войската,
във войскъта ни йе девойка,
ако ми вяра немате,
хайде да идем, да идем
в честа ми гора зелена,
там има червен трендафил:
тя ако бъде войниче,
наий напред ще да иде,
трендафил да си побере,
на глава ще го закичи.
Тодорка хитра, разумна,
припусна коня храньена,
та си напреди отиде
и трендафил си измина,
само си едно откъсна,
и го на пушка закачи,
още дружином думаше:
- Дружина вярна, сговорна!
Женско ли сърце имате,
та си трендафил берете,
и го на глави кичите?
Хайдутче, младо копилче,
то си дружином думаше:
Дружина вярна, сговорна!
Малко ни йе, бре, войската,
във войксъта ние е девойка!
Ако ми вяра нямате,
хайде да идем, да идем
в Дунава да се окъпем:
тя ако бъде войниче,
тя с нас ще да са окъпи,
и ако бъде девойка,
не ще с нас да окъпи.
Тодорка хитра, разумна,
припусна коня храньена,
та си напреди отиде,
разпаса пъстра ивица,
и в Дунава се хвърлила,
та си Дунав преплувала,
и си дружином думаше:
- Девят съм годин с вас била,
девят ва годин лъгала,
никой ма мене не позна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.