50/42. ПАНАЙОТ ВОЙВОДА

Заплакала е гората

Събрали са се, прибрали
дванайсетмина дружина,
със Панайота тринайсет,
на една равна поляна,
дето й Куш-бунар* кладенец
да ядат още да пият.
Каква им беше гозбата?
Шари печени агънца
и топли пити пазарски;
червено вино пиеха -
сливенска черна папаска,
ямболска върла ракия.
Всичките ядат и пият,
туку Панайот не яде,
Панайот Люцканооглу.
Панайот им тихо дума:
- Ежте, дружина, и пийте,
аз ще си ида на Сливен,
че ми й булката родила,
и си й момченце добила,
и го й на бачка кръщала -
хубаво име Люцканчо.
Ще ида та да го видя,
като й на бачка кръщано,
ще ли е като дяда си,
ще ли се бие с турците,
царството да им превзема?
Че стана, стана Панайот,
презнощ на Сливен отиде.
Като на край тях помина,
на портите му седяха
до двама патраулина.
Той патраулът замина,
че се през плета прехвърли,
на вратата се позапря,
да чуе Бойка що дума,
какво за него хортува.
Бойка Люцканча приспива
и на Люцканча думаше:
- Нани ми, нани Люцканчо!
Где ли, Люцканчо, бачко ти,
где еде сега, где пие,
под кои сенки дебели,
при кои води студени?
Дору си Бойка издума,
на вратата се похлопа
и са на име повика:
- Бойке-ле, Люцканичина,
булка-ле, Панайотице,
ела вратата отвори,
та да си видя детето,
детето мъжката рожба.
Бойка Панайоту си дума:
- Панайоте-ле, либе-ле,
махни се оттук, иди си,
стига ми хлопа вратата,
стига ми буди детето!
Вчера са тук доходили,
къщата ми сардисвали,
и са за тебе питали:
- Къде е, Бойке, Панайот,
на коя пуста работа,
на кои тежки търговий?
На портите ни гудиха
до двама патраулина,
вардят те, ще те уловят,
всряд Сливен ще те обесят.
Панайот Бойки думаше:
- Бойке-ле, Люцканичина,
ела вратата отвори!
Не бой се, Бойке, не бой се,
не бой се и не грижи се.
Нишо ми мене не става
дору й събя на мене,
и тъзи пушка бойлия,
и тейзи чифте пищови.

* Куш-бунар - Птичи кладенец.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.