5/4. БОГДАН СЪБИРА ХАЙДУТИ

Заплакала е гората

Мама Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
хай да те, сино, оглавя,
хай да те, сино, оженя
за гюзел вакла Тодорка,
че тя е чедо работно,
че тя е чедо хубаво
и е комшийска дъщеря! -
- Майчице, стара майчице,
каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш?
Знаеш ли, мале, знаеш ли,
снощи е в село дохождал
Богдан прочута войвода
със тая желта бъклица,
със тия бели тефтери.
Момчта, момо, калесва
със тая желта бъклкица
със бъклица ги калесва,
и ги на тефтер записва.
Писува и разписува,
а мене, мамо, записа,
записа, а не разписа.
Мене ме, мамо, избера
син-зелен байрак да нося,
млад байрактарин да бъда,
че съм бил левент в снагата,
че съм бил юнак в сърцето.
Каква главилка хортуваш,
Каква женилка бълнуваш?
Я дай ми, мале, я дай ми,
дедова пушка бойлия,
тейкова сабля френгия,
чичови кобур пищови,
уйчови дрехи юначки,
да ги разгърна, пригърна!...
Когато пролет пролети
на тоя шерен Гьоргьовден,
вие ще в черква идете,
аз ще дизлеза всред село,
всред село, всред мегданя,
байряка ще си побия,
момчта ще си събера
със тоя Богдан войвода -
па хай на Стара планина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.