|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
49/41. ИЛЬО ВОЙВОДА
Заплакала е гората
Прочул се Ильо войвода,
прочул се Ильо, зачул се
по тази Рила планина,
по този Доспат балкана,
по тез баири високи,
из тез долове дълбоки -
не дава птичка да хвръкне,
камо ли човяк да мине.
Че е разплакал агите
и е наплашил дервиши.
Пашата вика низами,
та че им тихо говори:
- Ой ви вази, низами,
в Малешки села идете,
Ильо войвода хванете,
тук го въз мене донесте,
да видя, джанам, да видя,
какъв е Ильо гяурин,
какъв е Ильо хайдутин,
че е разплакал агите
и е наплашил дервиши.
Низами думат и плачат:
- Пашо-льо, царски заптийо,
прати ни, пашо, на Стамбул
със царя да се биеме,
ала ни нази не пращай
Иля войвода да гоним,
че ми е юнак над юнак:
Иля го куршум не бие,
Иля го сабя не сече!
Търновско (СбНУ 26, с. 161).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето
издание. София, 1947.
|