47/39. МАНОЛ ВОЙВОДА

Заплакала е гората

Хранила майка, гледала,
дор` два ми сина юнака,
дор` два ми сина близнака:
Манолчо още Дамянчо.
Манол Дамяну думаше:
- Дамнячо, братец по-малък,
имаш ли хабер, нямаш ли,
че ни се как ожени
на Котел града голяма,
мъжка си рожба добила,
и я на мене кръстила,
на мойто име Манолчо?
Аз ще во Котел да ида,
Манолча да си обидя,
армаган да му занеса.
Я стани, брайно Дамянчо,
откачи пъстра вулия,
че я с рубета напълни,
Манолчу да ги занеса,
люлчица да му оковат:
кога си Манолча приспиват,
да му рубенца придрънкват,
Манолча да си успиват!
Че стана Манол, прекачи
през рамо чанта с рубета,
рано по-рано излезе,
а ранина Котел пристигна,
пред какини си, пред порти,
на порти Манол похлопа,
и на кака си викаше:
- Отвори, како вратата.
Никой Манола не чува.
Манол се вслуша, прислуша,
кака му пее, нарежда:
- Нани ми, нани, Манолчо,
да растнеш, холан, порастнеш,
като вуйча си да станеш,
петстотин мина да водиш,
с педесет бели байряка!
Туй като зачу Манолчо,
трупнишком порти прескочи.
Излезе, холан, кака му,
той й вулия подаде.
Кака Манолу думаше:
- Манолчо холан, Манолчо,
Манолчо, братец по-малък!
Недей се, брайно, обажда:
дума за тебе струваха,
за теб дараджа готвяха.
Брайно-ле, ще те обесят,
ако те, брайно, уловят.
Манол каки си думаше:
- Како-льо, моя сестро-льо!
Мене ме турци не ловят!
Доде си Манол издума,
и турци са го хванали,
назад му ръце извиха,
извиха ръце, вързаха,
че го сред Котел извели,
сред Котел на мегданьето.
Манол се молба молеше:
- Бре, аалар, вази, бре, бейлер!
Дясна ми ръка пуснете,
знам медна свирка да свира,
хубаво да ви посвира!
Хитри са турци, хитри са,
ама са много глупави -
дясна му ръка пуснаха.
Манол на свирка засвири:
- Къде си, брайно, къде си!
Де да си, брайно, да додеш,
да ми сабята донесеш,
турски зебилник да гледаш.
Като го зачу Дамянчо,
че му сабята донесе,
от далеч с камик махаше:
- Бре, аалар вази, бре, бейлер!
Я се назади дръпнете,
главата да му отрежа,
че той ми закла жената.
Хитри са турци, хитри са,
ама са много глупави:
те се назаде дръпнаха,
главата да му отреже.
Не му главата отряза,
ами му сабя подаде,
па се назади одмъкна.
Манол се суком засука -
триста са турци паднали:
доде се Манол обърна,
в Котел турчин не остана;
и няма дори до днеска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.