45/37. КАРА СЪБЕ

Заплакала е гората

Ходил е Събо, Събе-ле
три годин млад байрактарин,
шест годин стара войвода.
Султан* му хабер проводи:
- Остави, Събе, не ходи,
вярна ти клетва полагам,
чифлика ще ти харижа,
чифлика Мосокожалъ.
Събе дружина поведе
в Есирлие ги заведе
и с султанът се здрависа.
Султанът Събу говори:
- Събе-ле, млада войвода!
Чифликът ще ти харижа,
ако ме, Събе, отбраниш
от падишахът из Стамбол.
Азе се, Събе, разсърдих
и заклах, Събе, сестра си,
а царят праща кавази
главата да ми отрежат.
Пристана Събе войвода,
шест годин седя, пази го.
Ала е дошъл длъг ферман
до Захарския аянин
от Едирненски забитин
да хване Събе войвода,
да хване да го убие.
Бозвалията мислеше,
та па на момци думаше:
- Момчета, добри юнаци,
или ще Събе да хванем,
или ще глави изгубим
в Едирне града голяма.
Билюк-башии думаха:
- Събе е страшен делия,
Събе е юнак над юнак.
Бозвалия им думаше:
- Азе ще вази науча,
как да ми Събе хванете.
Гледайте грешка сторете,
па си при Събе бягайте,
па се на Събе молете,
животът да ви избави.
Дели-баши се посбиле,
седем са души бягали
при Събе, при войводата,
вов село Мосо-Кожалъ,
па на войвода думаха:
- Молим те, Събе войвода,
да ни живота избавиш
от Захарският аянин.
Събе на турци повярва,
зема ги да му слугуват
и главите си да спасят.
Седяха, слугуваха му,
дорде му време намерят.
Кога се Събе съблече,
ризата да си промени,
тогаз се турци спуснаха
дано го живи уловят.
Събе си ножът търсеше
и със ръце ги биеше:
на двама очи извади,
на трети зъби изсипа,
петима мъртви остави,
та па ми падна, издъхна.
Кога си Събе убиха,
то и султанът хванаха,
султанът Есерлийският.

* Султани се наричали и султанските синове, които владеели земи из България (бел. - Д. Осинин).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.