44/36. ДИМИТЪР КАЛЪЧЛИЯТА

Заплакала е гората

Събрали ми се, отбрали,
дор` до дванайсет юнаци,
със войводата тринайсе,
вяра и клетва сториха,
никой да не се отделя,
никой да не се отрича
от тъзи млада войвода.
Че кой им беше войвода?
Димитър Калъчлията!
Кои му бяха другари?
Пею ми Буюклията,
Злати ми Конарчанчето,
Минко ми Черкешлийчето
Гьорги ми добро юначе,
от баба Трънка момчето,
Стефан ми Люцканоолу,
Желю ми Ямболчанина.
Вървели що са вървели,
минали поле широко,
настали гора зелена,
седнали ми са да ядат,
да ядат още да пият.
Войвода диван седеше
и на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
йежте, дружина, и пийте,
ала се не опивайте,
че щем да идем, дружина,
по Едирненски дервени,
царска ще хазна да мине,
дялбата да си споделим.
Ядоха какво ядоха,
че пиха, бре, какво пиха,
станаха че отидоха
по Едирнески дервени,
че си хазната обрали,
и дялба ми са делили:
кому пай, кому половина,
на войводата два пая.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.