Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

43/35. СТОЯН ВОЙВОДА

Заплакала е гората

Посъбра Стоян, посъбра,
посъбра вярна дружина,
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Че ходи Стоян, що ходи,
че ходи девет години
по тази Стара планина,
Стара ми Рила планина,
заптиса Стоян, заптиса
синките царски друмища,
не дава фтичка да фръкне,
камо ли турчин да мине.
Излезе страшна потеря
от Търнов града голяма,
Стояна да си уловят,
на кол да си го забият.
Гони го какво гони го,
гони го девет години -
не можа да го улови.
Че ходи Стоян що ходи,
че ходи Стоян на далеч
по това поле Софийско,
по това поле Косово,
че ходи Стоян що ходи,
че ходи чак до Мората -
нийде се Стоян не запря,
нийде го не уловиха.
Че пак се Стоян завърна
на тази Стара планина
Стара ми Рила планина,
на таз хайдушка равнина.
Един ми ден понеделник
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
ходихме какво ходихме,
ходихме девет години
по тази Стара планина
Стара ми, Рила планина,
ходихме много надалеч
по това поле Софийско,
по това поле Косово -
в Търново града, дружина,
в Търново не сме ходили
в Търново града голяма,
да видим, джанам, да видим,
да видим стари си бащи,
да видим стари си майки,
да видим дребни си дича,
какво, дружина, те правят.
Дружина думат Стояну:
- Стоене, кардаш Стоене,
Стоене, млада войвода,
как през Габрово ще минем,
кат` ни габровци познават?
Габровци са хора чишити,
габровци са хора шейрети,
габровци ще ни издадат,
габровци ще ни обадят,
в Търново ще ни изловят,
опък ни ръце ще свържат,
на колове ще ни набият.
Стоян дружина думаше:
- Ой ми ва вази дружина,
дружина вярна, сговорна,
дор` седемдесет юнака,
дор` седемдесет и седем,
толкоз години ходихме
по тази Стара планина,
Стара ми, Рила планина,
сега ли се уплашихте?
Дружина вярна, сговорна,
вяра си, клетва сториха
сутрина рано в понеделник,
на личен ден на Петровден
в Търново града да идат,
в Търново града голяма.
Ядоха какво ядоха,
че стана Стоян, че стана,
зелен ми байрак подигна,
поведе вярна дружина,
вярна дружина, сговорна.
Слънцето трепти, залязва,
Стоян Балкана остави.
Че през Габрово минаха.
Габровци хора чишити,
габровци хора шейрети,
габровци некаилници,
габровци каил не стават
юнак в Балкана да има.
Възсядат коне ранени,
право в Търново отиват
и на войвода думаха:
- Ой ми та тебе, войводо,
девет години как стана,
Стояна как си гоните,
Стояна как си търсите.
търсите не улавяте,
сега си иде млад Стоян
със седемдесет юнаци,
със седемдесет и седем
в Търново града голяма.
Стоян войвода, повика:
- Ой ми ва вази, гавази,
скоро аскеря да доде,
на Мурно поле да йзлезе,
че сега иде млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Че си излезе аскеря,
се черни турци манафци,
Стояна да си уловят,
Стояна, млада войвода,
на кол да си го набият.
Кът през Дряново премина,
китки Стояну фърляха
и на Стояна думаха:
- Стоене, млада войводо,
не ходи Стоене, в Търново,
в Търново града голяма,
габровци хора чишити,
габровци хора шейрети
на войвода хабер сториха,
Стоене, ще те уловят,
Стоене, ще те погубят.
Стоян не го е ни еня.
Зорница блещи, изгрява,
Стоян в Търново достигна.
Триста са пушки пукнали,
синки юнаци паднаха,
Стоян си само не падна,
Стоян се лесно не дава,
Стоян се лесно не фаща,
Стоян си глава не дава.
Възвъртя коня ранена,
ранена коня, поена,
извади сабя френгия,
зафана Стоян да сече,
да сече Стоян, да коле.
Седем го пушки ранили,
седем го саби съсекли.
Побягна Стоян, побягна,
горе ми, горе във Трявна.
Цери се Стоян що цери,
тъкмо ми девет месеца.
Зафана Стоян да ходи,
Балкана да обикаля,
тази ми Стара планина,
Стара ми, Рила планина.
Забягна Стоян, отиде
горе ми, горе в Будима,
в Будима града голяма,
че стоя Стоян, че стоя,
че стоя седем години,
посъбра вярна дружина,
дружина вярна, сговорна,
дор` седемдесет юнаци,
дор` седемдесет и седем,
че ги поведе, заведе,
във тази Стара планина,
на таз хайдушка равнина.
Като си видя Стояна,
птичка горница продума:
- Стоене, млада войвода,
де ходи толкоз, Стоене,
де ходи седем години?
Рахат от тогаз нямаме,
фтичета не си измътих,
фтичета не си отхраних,
от тези турци манафи.
Ката ден от тук минават,
млади робинки прекарват,
се млади, клети, зелени,
се ми гняздата развалят,
фтиченцата ми улавят.
Стоян си нищо не дума,
извади меден ми кавал,
а че си Стоян засвири,
меден му кавал говори:
- Горо-льо, горо зелена,
водо-льо, водо студена,
развивай листа шъроки,
юнаци, горо, да хладиш!
Недей ме, горо, ти кълна,
недей се, горо, ти сърди,
дето си, горо, пак идвам -
сърце ми, горо, не търпи,
теб, горо, като не гледам!
Стоян дружина говори:
- Дружина вярна, сговорна,
кой от вас ще се наеме
габровчани да изведе,
тука в Балкана да дойдат?
Нае се момче тревненче,
наметна аба на рамо,
улови кривак във ръка,
право в Габрово отиде
и на думбази думаше:
- Ой ми ва вази, думбази,
кой със мене ще доде,
в Балкана да го заведа,
че съм си ази намерил
девет пещери жълтици,
десета бели бешлици -
парите да донесеме,
парите да разделиме?
Габровци хора шейрети,
младо ги момче излъга
млади ми момче тревненче,
излъга, че ги поведе,
горе в Балкана да идат.
Като ги Стоян, бре, съзря,
че скочи Стоян, подскочи,
задигна пушка бойлия,
припаса сабя френгия,
че си думбази заведе
на таз хайдушка равнина.
Че ги в дървета привърза,
запали буйни огньове
да горят, още да пищят,
и на думбази думаше:
- Горете, та че помнете.
как ми в Търново ходите,
в Търново града голяма,
та Стояна издавете,
Стояна, млада войвода!
Горяха щото горяха,
горяха три дни, три нощи,
горяха че изгоряха.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
дор` седемдесет юнаци,
дор` седемдесет и седем,
вий сте ме много слушали,
йоще ме малко слушайте.
Само едно ми остана -
в Търново града да идем,
в Търново града голяма,
конаци да запалиме,
войвода да уловиме!
Че стана Стоян, че стана,
поведе Стоян юнаци,
дор` седемдесет юнака,
дор` седемдесет и седем,
задигна зелен ми байрак.
Пукна зората, ще съмва,
Стоян се в Търнов намери.
Излезе аскер са лови,
да лови Стоян войвода -
триста ми грозни манафци,
двеста ми черни арапи.
Стоян дружина думаше:
- Ой ми ва вази, дружина,
дружина вярна, сговорна,
пълнете пушки, фърляйте,
пълнете пушки бойлии,
вадете саби френгии,
вадете саби удряйте!
Препусна коня ранена
ранена коня, поена,
извади сабя френгия,
че се на ляво завъртя,
дор` се на дясно обърна,
синките долу паднаха,
синките долу без глави.
Припусна Стоян, отиде,
право конаци достигна -
конашки порти затворени.
Чуди се Стоян, мае се,
какво да стори, направи,
вътре в конаци да влезе,
войвода да си улови,
жив да си го изведе
горе ми в Стара планина,
Стара ми, Рила планина,
на таз хайдушка равнина.
Конче му дума продума:
- Дръж се, бре дръж се, Стоене,
яко се дръж в гривата ми,
аз ще дувари прескоча,
ази в конаци ще вляза.
Стоян на конче думаше:
- Ако прескочиш дувари,
ако в конаци ти влезеш,
краката ще ти подкова
със позлатени петала,
гривата ще ти обнижа
със дребен ситен маргарит.
Че скочи конче, подскочи,
от равно дворе си влезе.
Отвори Стоян, отвори,
отвори порти конашки,
навлезе вярна дружина,
вярна дружина, сговорна,
сред двори байрак забиха.
Че стана Стоян, излезе,
излезе Стоян по стълба,
че във войвода отиде.
Войвода легнал та мълчи,
войвода легнал та заспал.
Стоян си врата поритна,
поритна и я изкърти,
че си войвода улови,
че го улоеи за крака,
главата му се лопаше
от сколопат до сколопат.
Че ми го Стоян заведе
горе ми в Стара планина,
на таз хайдушка равнина.
Зафана Стоян да яде,
да яде Стоян, да пие,
войвода диван седеше,
штъкляна чешка държеше,
че на Стояна залива.
Като се Стоян найеде
че стана Стоян, че стана,
че му очите извади,
че му главата отряза
и на войвода думаше:
- Да повниш, йоще да знаеш,
как се потеря проважда,
да ловят Стоян войвода
от Търново града голяма -
да повниш, пашо, да повниш!

 


Търновско (СбНУ 26, № 99).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.