Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

40/32. ЯНКА И ХАЙДУТИ

Заплакала е гората

Остана Янка сираче
със едно братче Иванчо.
Расте Иванчо, порасте,
чуди се Яна, мая се
на какъв кяр да го даде.
Дала го Янка овчарче,
овчарче чуждо аргатче -
на бащина му занаят.
Станал е чутен кехая,
спечели чутно имане.
Де го хайдути зачули,
хайдути върли душмани,
че са Иванчо фанали,
назад му ръце вързали,
че го завели, завели
в едно ми доле дълбоко.
В неделя Янка венчали,
венчали, разделили ги,
в понеделник рано подрани
сладка ракия залива.
Като е Янка разбрала,
че Иванчо хайдути фанали
фърлила дрехи венчални,
облякла дрехи юнашки,
напаса чифте пищове,
препаса сабя френгия.
Че влезе в тъмни яхъри,
изкара конче хранено,
със бял го ориз назоби,
с ройно го вино напои.
Нарами пушка бойлия,
че са на конче преметна,
че си кончето припусна,
отиде в гора зелена.
Като през гора минава,
откъсна лихче крушово,
с крушово лихче засвири,
листеца свири, говори:
- Горо-льо, горо зелена,
и ти, водо-льо студена,
видя ли, горо, видя ли,
от тук хайдути да минат,
да водят чутно овчарче,
моето братче Иванчо?
Нито се гора обади,
нито се вода обади,
фтичка се божа обади:
- Йенке-ле, булка хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Да знай гората да дума,
гората, Йенке, я върви,
премини гора зелена,
премини поле широко,
ще стигнеш доле дълбоко.
В долето, Йенке, хайдути
със твойто братче Иванчо,
върли го мъки мъчаха:
на ръце - тек белезници,
на врата - ситни синджири.
По-скоро конче припускай,
да идеш да ги завариш,
че са сичките заспали.
Янка си конче припусна,
премина поле широко,
отиде в доле дълбоко -
сичките, холън, заспали,
Иванчо диван стоеше.
Слязла е Янка от конче,
измъкна сабя тънинка,
че им главите изряза,
на Иванчо ръце откова,
и му й синджири фърлила,
и го на конче покачи,
и си го у тях заведе.
Фърлила дрехи юнашки,
облече дрехи булчински.

 


Сливенско (СбНУ 22-23, 100).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.