37/29. ДАМЯН ВОЙВОДА И ПАНДАКЛИЙСКИЯ СУЛТАН

Заплакала е гората

Излязъл Дамян, Дамяне,
в зелена гора елхова,
елхова и киселкова
със триста отбор юнака,
със седем върли бошнака,
и със седем бели байрака,
и с трима кълаурина.
Положи софри сребърни,
нареди злати сахани,
нареди бели месали,
наряза бели самуни,
накърши шери агнета,
шери агнета печени,
истуди вино червено -
седнали да ядат, да пият.
Йели са, що са пойели,
пили са, що са попили,
първи кълаур довтаса
и на Дамяна думаше:
- Дамяне, наша войводо,
султана дигнал потяра,
султана Пъндаклийския:
на поле трева чет има,
я на потеря чет няма.
Дамян кълаур думаше:
- Я върви, върви кълаур,
я върви варди чадъри.
Пак еде Дамян, пак пие.
Втори кълаур довтаса,
и на Дамяна думаше:
- Я ставай, ставай, Дамяне,
потера близо наближи:
на гора листе чет има,
а на потера чет няма.
Дамян кълаур думаше:
- Я върви, върви кълаур,
я върви варди чадъри.
Пак еде Дамян, пак пие
той не са грижи, кахъри.
Трети кълаур довтаса,
той на Дамяна думаше:
- Дамяне, не напил си са!
Я ставай, ставай, Дамяне,
потера близо наближи.
На море пясак чет има,
я на потера чет няма:
жуви щем в ръка да влезем.
Че стана Дамян, Дамяне,
станал е, хоро заиграл,
измъкна сабя тънинка,
тънката огледалната,
че си сабята рзвъртя,
а че са викна провикна:
- Аз не са грижа, кахара
от сулатана Пандаклийския,
султана - куче краставо!
Дорде си Дамян издума,
потеря близо наближи.
Дамян са й силно развъртял.
Като на ляу замахна,
дур`са обърна на дясно,
саде султанат остана.
Султана дума Дамяне:
- Дамяне страшна войводо,
молба ша ти са помола:
не ми главата отрязвай -
едното ми око извади,
едната ми ръка отрежи,
едина ми крак отсечи:
да хода по свят, да проса,
да хода да та приказвам,
каква си страшна войвода!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.