Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

33/25. ЧАВДАР ВОЙВОДА И ЛАЛУШ

Заплакала е гората

Чавдар на Лалча думаше:
- Лалчо-ле, момче уйчово,
вика ме, Лалчо, пашата,
пашата Софиянската,
дава ми паха хубава,
на дено цела жълтица,
а па на вечер половина.
Дарба ще да ме подари:
на всеки юнак злат кафтан,
а па на мене дору два,
дору два златни кафтана:
дали да ида, или не?
Лалчо уйчу си думаше:
- Уйчо-ле, уйчо Чавдаре,
тук седи, уйчо, не ходи,
не си е добра работа,
това е турска измама:
пашата ще ни измами,
живи ще да ни излови,
на синджир ще ни наниже,
едни ще да си обеси,
други ще на кол набие.
Не ходи, уйчо, седи си.
Чевдара яд го дояде,
дояде та го догневе,
та че на Лалча думаше:
- Лалчо-ле, момче уйчово,
твоята, Лалчо, работа,
като на жена непразна -
ти чакаш все на готово.
На Лалча много докриве,
докриве, та му домъчне,
а че уйчо-ле, си продума
молба ще ти се помоля,
а па ти да ме послушаш.
Я хайде, уйчо, я хайде,
юнаци да си раздвоим,
ти зъмни, уйчо отборо,
на мен остави измето.
Уйчо-ле, аз ще остана
из Софенската кория,
ти иди, уйчо, на Софен,
при тоя паша софенски,
нека те дарба подари:
на секи юнак злат кафтан,
а па на тебе дору два,
дору два златни кафтана;
нека ви хачец заплаща,
на дено цела жълтица,
а па на вечер полвина.
Чевдар си Лалча послуша,
та си юнаци раздвои,
раздвои на две отдели:
че Чавдар си взема отбору,
на Лалча даде измето.
Лалчо с дружина остана
из Софенската корина,
Чевдар отиде на Софен,
при тая паша софенска.
Като ги виде пашата,
из далеч му се поклони,
а из близу му продума;
- Чевдаре, Чевдар войводо,
оставете си пушките,
изтъкнете си пищове,
откачете си сабите,
а че елате да седнем
да си поедем, попием,
хубаво да си сприкажем,
та дарба ще ви подаря:
на секи юнак по кафтан,
на тебе, Чевдар, дору два,
дору два златни кафтане;
и хако да ви предплатя...
Чевдар пашата поверва:
оставиха си пушките,
изтъкнаха си пищове,
откачиха си сабите,
та при пашата влезоха.
Пашата дума на слуги,
дума им и наръчва им:
- Слагайте бели трапези,
давайте гозби секакви,
донесете вино червено,
и върла бистра ракия... -
Слуги на паша послушни,
сложиха бели трапези,
даваха гозби секакви,
носеха вино червено
и върла бистра ракия.
Паша ишарет чинеше,
слугите разумеваха,
по-малко вино да вливат,
повече татул да турят,
да си опоят Чевдара,
да го опоят, уловят.
Слуги си вино точили,
точили, пресно давали,
по-малко вино вливали,
повече татул туряли.
А Чевдар не се досети,
ни некой от дружината,
опи се Чевдар войвода,
опиха му се дружина,
тежка ги дремка навали.
Паша на слуги думаше:
- Принесете тънки дарове,
тънки сукани сиджими,
ситни, ковани синджири!
Че стана самси пашата,
та ги поредом премина:
на секи юнак и синджир,
а на Чевдара дору два,
на ръце тънки сиджими,
на нозе тежки томруци,
на шия дребни синджири.
Кога се Чевдар събуди,
та се погледна и виде,
в какви е лични премени,
той си на паша думаше:
- Пашо-ло, паша ефенди,
от път съм вчера пристигнал
на твойте честни трапези.
от твойте чудни икрами
сърцето ми заключи
и дремка ми се придрема.
Много ща ти се помоля,
ега да би ме послушал:
я да ми дадеш свирката,
със свирка да си посвиря,
да ми се сърце отключи,
да ми се дремка отдреме.
Паша Чевдара послуша:
донесоха му свирката,
разслабиха му ръцете.
Чевдар си свирка засвири,
свирка му свири, говори:
- Лалчо-ле, момче уйчево,
де да си сега да дойдеш,
да ме погледнеш и видиш,
в какви съм лични премени:
на ръце тънки сиджими,
на нозе тежки томруци,
на шия ситни синджири;
да дойдеш, уйку, да додеш,
да додеш да ме извадиш.
Лалчо си зачу свирката,
та и той далеч засвири,
свирка му дума, говори:
- Уйчо-ле, уйчо Чевдаре,
не мога, уйчо, да дода,
не мога да те извадя,
то не е моя работа;
мойта работа невредна,
като на жена непразна -
аз търся все наготово,
юнаци ми са все измет.
Чевдар на свирка повтори;
- Лалчо-ле, момче уйчово,
много ще ти се помоля,
било що било - забрави
и нанасам се управи,
по-скоро да ни извадиш;
малко е време остало,
Лалчо-ле ше ни избесят.
Та стана Лалчо потегли,
и си юнаци поведе,
юнаци, холам, измето,
та са на Софен стигнали.
На Софенските конаци,
порти им, бре, затворени.
Лалчо се бързом забързи
и тропишком си подскочи,
та си портите прескочи
прескочи и ги отвори,
уведе вътре юнаци,
та на тъмница отиде.
С ръце камъне къртеше,
с зъби синджири късаше,
та си вратата отвори,
и си Чевдара извади,
и неговите дружина
ония отбор юнаци.
Тога си Лалчо отиде
на пашовите конаци,
разби си Лалчо хареми,
та си пашата изкара,
та къс по къс го режеше,
режеше и го питаше:
- Пашо-ле, курво кахпио,
ще ли да лъжеш юнаци,
с измама да ги затриваш?
Па му главата отреза
и на маждрак я натъкна.
Та си юнаци поведе,
и със свирка си свиреше.
Като през Софен вървеше,
още си виком викаше:
- Яллате месо пашово
секиму не е дадено
да ходи да го продава;
сал на Лалча е дадено,
на Лалча на байрактаря,
що води измет юнаци,
та вършат таква работа,
щото и отбор не могат.

 


Щипско; зап. П. Р. Славейков (СбНУ 2, с. 320).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.