32/24. ЧАВДАР СТАВА ХАЙДУТИН

Заплакала е гората

Мама Чевдарю думаше:
Чевдарю, синко Чевдарю,
като си стадо зазими,
крамило приготви ли си,
че ще зала зима да падне,
зла зима, чума говежда,
овче шап и сипаница?
Чевдар си мами думаше:
- Приготвих, мамо, приготвих,
хилядо копи със сяно,
петстотин шумни листници,
двесте чувала със трици.
Като се зима зазими,
храни си Чевдар стадото,
храни го Чевдар, зими го,
зими го Чевдар, пази го
от овчарските празници
до свети Гьорги с ягнета.
Свършил е Чевдар кръмило:
хилядо копи със сяно,
двесте човали с трици -
и му стадото измряло.
Седнал е Чевдар па гледа,
не дере Чевдар никоя,
ни овца нито кобила,
нито пък крава ялова,
а ги на копа трупаше,
тъжна им песен пееше.
Най-подир умря водачът
с позлатените рогове,
с черните очи ваклести,
с белото руно-коприна -
него на копа не тури,
а го под бука занесе,
при хайдушкото кладенче.
Па седна Чевдар при него,
с меден му кавал засвири -
кавал си свири, говори:
- Лалю ле, момче сестрино,
я развий, Лалю, байрякът,
събери, Лалю, юнаци,
се отбор, Лалю, като теб,
та на кярове да идем,
по нови, Лалю печалби,
и на ратае да платим:
Господ ни добро не дава,
дано го дадат хората!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.