31/23. НАНЮ И ГЕРЧЕ

Заплакала е гората

Наню войвода думаше:
- Герче ле, каравулино!
Я стани, Герче, та иди
в града, Герче-ле, Разграда -
послушай за нас що думат
граждане, бре, и аяне.
И Герче стана да иде:
десна си ръка превърза,
глава си с пешкир обвърза,
със тънък пешкир копринен -
та че в Разграда отиде.
Походил до три недели -
никой си нищо не дума
за Наня, млада войвода,
за Герчя млада каравулина.
Най-сетне си йе отишел
в Али-аянско кафене:
там си аянин седеше
с емирин, млада войвода,
тютюн си, кафе пияха.
Емир аяну думаше:
- Да мога, аяне да хвана
Герчя ми каравулина
и Наня ми, бре, войвода,
та да ги, холам изведа
при Високата могила,
на зелената мурава,
та на кол да ги набия,
под сянката им да седна
и добър зефет да сторя!
Това емирин издума.
Че стана Герче, отиде,
и си на Наня обади,
що си говорят за Наня,
за Наня млада войвода,
за Герчя Каравулина.
Наню си обзе премяна,
сички юнаци облече
и Герчя каравулина
в бяли ми дрехи памучни:
а сам си себе облече
с червени и коприняни,
забучи перо чавушко;
та си типтил отидъха
в града ми, джанам, Разграда.
От далеч ги присрещнаха
граждане ми с аянина,
още ми с млад емирина,
добър им конак дадоха.
Наню аяну думаше:
- Аяне, бре, и граждане!
За три дни ви мюхлет давам:
седем хазни да сберете,
тука да ги донесете.
Във три ги дена събраха,
на Наня ги предадъха.
Наню си типтили сбира,
да си при царя отиде.
Тръгнаха да ги изпратят
аянин и гражданете,
още ми емир войвода;
Наню аяну думаше:
- Стига ни изпровождайте -
нека ни сега проводи
емирин, млада войвода.
Това емирин като чю,
премного ми се зарадва,
че са ньего поканили
царски хора да изпрати,
и с радост тръгна напреде.
Вървяли що са вървяли,
стигнали трева зелена
и Високата могила.
Наню дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна!
Добро си агне излъгахме,
та го с назе водиме:
хванете, заколете го,
по-скоро дърва сечете,
огън добър накладете,
агнето да си опечем,
та че под байрак да седнем,
добър си зефет да сторим.
Тогаз са емир осетил,
че не йе царски чявушин,
но Наню млада войвода,
и Герче, каравулина,
и викна, та са провикна;
- Кой другиму зло помисли,
ньему са на глава слива!
Че са българи юнаци
и никой ги не надвива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.