30/22. СТРАТИЛ И ПОТЕРЯ

Заплакала е гората

Атмаджа дума Стратили:
- Стратиле, страшна войвода,
що си посърнал, погрознял,
дали ти Балкан омръзна,
или ти пушка дотегна,
или ти булче домиля?
Стратил Атмаджи говори:
- Нито ми Балкан омръзна,
нито ми пушка дотегна,
нито ми булче домиля.
Снощи съм ази замръкнал
на връх на Стара планина,
че ми се дрямка додряма,
че си на пушка полегнах,
лоша съм съня сънувал:
голям са й потер подигнал
от Търнов града голяма,
от търновските конаци.
Най-напред вървят арапи,
подир арапи татари,
подир татари манафци -
колко на гора листето,
колко на море пясъка.
Подир тях върви войвода,
подир войвода арапче,
арапче, черно манафче -
през Мурно поле минаха,
че във Балкана влягоха,
и меня, братко, търсяха.
Атмаджа дума Стратили:
- Стратиле, страшна войвода,
и туй ли да те науча?
Девят години как ходиш
по тъзи Стара планина,
по тъз хайдушка равнина,
че сега ли са уплаши,
че си толкози пожълтял
пожълтял още погрознял!
Я фърли руба юнашка,
облечи руба просяшка,
разпаши сабя френгия,
опаши сабя на скритом,
че земи блюдо габровско,
на кръстопътя застани,
дето ще мине потеря.
Секи ще банче да фърли,
а пък войводата цванче.
Ако те тебе попитат,
че виждал ли си Стратила,
пък ти са стори глух и ням,
не чуваш, нито разбираш,
не чуваш, нито хуртуваш.
Че фърли Стратил, че фърли,
че фърли руба юнашка,
облече руба просяшка,
че фърли пушка от рамо,
задигна кривак на рамо,
разпаса сабя френгия,
опаса сабя на скритом,
остави калпак самурен,
наложи калпак просяшки,
задигна блюдо габровско,
та че на пътя излезе,
на пътя на кръстопътя,
и си очите завърза.
Кат` се потеря зададе,
Стратил си ръка подаде,
дребна просия просеше:
секи му банче хвърляше,
а пък войводата цванче.
Войвода дума Стратили:
- Ой ми та тебе, просяче,
като си седиш на пътя,
на пътя на кръстопътя,
ти виждал ли си Стратила,
Стратила, страшна войвода,
от тука Стратил да мине,
къмто Балкна да иде?
Стратил му нищо не дума,
ни чува, ни му хуртува,
сляп беше, йоще ням беше.
Потеря мина замина,
никой Стратила не позна.
Най-подир върви арапче,
арапче, черно манафче -
то си й Стратила познало.
Че си войвода достигна,
и на войвода думаше:
- Ой ми та тебе, войводо,
Стратил ми беше тоз просяк,
дето на пътя просеше,
на пътя на кръстопътя.
Че се потеря повърна,
Стратила да си уловят.
Стратил си седи на камък,
ръка си към тях протегнал -
не чува, нито хуртува.
Та че се Стратила фанаха,
опък му ръце свързаха,
към Търново го караха,
до Мурно-поле стигнаха;
излезе мало и голямо,
Стратила секи да види.
Стратил са люто расърди,
та че въжята покъса,
извади сабя френгия,
та се на дясно завъртя,
дор` са на ляво обърна,
само арапче остана.
То са Стратили молеше:
- Ой ми та тебе, Стратиле,
не ме убивай, затривай,
че съм едничък на мама.
Стратил арапче не слуша,
най го къс по къс режеше,
и му месото разфърли
по сите равни друмища,
да ядат псета, гарвани.
Та че си от там отиде
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина,
там си Атмаджа намери,
че йели, йоще че пили
тъкмо ми до три недели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.