|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
3/3. ПУСТАТА СТАРА ПЛАНИНА
Заплакала е гората
Пустата Стара планина
зиме и лете се пълна.
Зиме е пълна с овчари,
лете със млади юнаци:
под всяка бука и юнак,
до всякой камък и байрак.
Вървеше, че кой вървеше -
Стефан Караджа от Тулча;
вторият беше-вървеше
Хаджи Димитър от Сливен;
Третият беше-вървеше
бабаджан Филип войвода.
Стефан Димитру думаше:
- Братко-ле, Хаджи Димитре,
каква съм съня сънувал:
черно ма куче ухапа,
ясни ма кърви обляли -
дали е на зло, на добро,
дали на гладна година?
Дорде си дума издума,
и потеря ги довтаса.
Бюлюк башия думаше:
- Сеймени, млади турчета,
мерете кого мерите,
Стефана да си раните.
Всичките дружно гръмнали
и Стефана си ранили.
Стефан дружини извика:
Дружино, вярна-сговорна,
дръжте са, не са сдавайте,
от враг заклет са не бойте
юнашки знаме развейте,
с сабя им глави сваляйте!
Дружина са разпалила,
страшно душмани нападна,
бюлюк башия хванали,
в гъста го гора отвели.
Южна Русия (Върбански, № 545).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето
издание. София, 1947.
|