28/20. СТРАХИЛ

Заплакала е гората

Страхиле, страшна войвода,
посъбрал Страил войвода
шестотин отбор юнаци,
с Ятмача кючук байрактар.
Та ги поведе, заведе
на Ирин Пирин планина,
на юнашката сбирнина,
Три каравула проводи
на три ми страни да вардят.
Че седна Страил да яде
тлъсти печени агнета,
да пийе вино червено.
Първи си каравул додйе
и на Страила думаше:
- Страиле, страшна войводо!
Тежка се потеря зададе.
Страил каравул думаше:
- Каравулино, брайно-ле!
Ела си изпий чашата,
иди си варди мястото;
не бой са, холам не бой са,
дойде йе Страил войвода.
Още Страил говореше,
втори се каравул зададе
и си Страилу думаше
- Страиле, страшна войводо!
Потерята ни достигна,
потеря, тежка потеря,
колко на гора листята
и на полето тревата -
толко е тежка потеря.
Страил каравул думаше:
- Каравулино, брайно-ле!
Ела си изпий чашата,
иди си варди мястото;
не бой са, холам, не бой са,
доде йе Страил войвода.
Още Страил говореше,
трети каравул довтаса,
в уста си ножа носеше,
ножа ми буздаганина:
от далеч тича и вика:
- Страиле, страшна войводо!
Страиле, свиня дебела!
Страиле, бога биволска!
Страиле, мечка загорска!
Още ли ядеш и пиеш?
Потерята ва достигна,
потеря тежка, голяма,
колко на гора листата
и на полето травата -
не йе ли жалко за нази,
срамно за нашето юначество?
Страилу се нажалило,
извади сабя френгия,
та ми главата отсече,
още дружини думаше:
- Яжте и пийте, дружина,
трапеза не разваляйте -
ази самси ща да ида
да си потеря пресрешна,
да си потеря погубя.
Че стана Страил, отиде,
та си потеря посрешна,
та че са Страил провикна:
- Потеря тежка та темна!
Който йе вяра християнска,
скоро на земя да пада!
Който е вяра проклята,
прав на крака да остане!
Като се Страил завъртя
на дясно още на ляво
сичка потеря погуби,
самси йе толко останал.
Тогаз дружини думаше:
- Не ли ви, холам, говорих,
доде йе Страил войвода,
вас глава не заболява?
Седнете сега да ядем,
любовно да си попийем,
сърцата си да поправим,
каквото отбор юнаци,
всегда готови на турци,
на турци проклято-верци!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.