24/17. БОГДАН И ГРОЗДАНКА

Заплакала е гората

Грозданка по двор ходеше,
златно кандило миеше
и се на Бога молеше:
- Божне-ле, куртулисай ме
от този Богдан войвода!
Додяло ми се й, Божне-ле,
довило ми се й, Божне-ле,
от този Богдан войвода:
сяка ми вечер донася
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
на кон краката да мия,
търговски глави да крия...
Снощи ми вечер донесе
кървави ризи да пера,
във риза дясна ръчица,
на пръста пръстен сребърен,
на пръстен име писано,
на моя мил брат Янаки.
Грозданка дума Богдану:
- Богдане, Бог да те убий,
та защо закла брат ми?
- Тъмно бе, та го не видях,
пиян бях, та го не познах.
Дорде си това издума,
пътна се врата похлопа -
сеймени отвън хлопаха.
Богдан Грозданки думаше:
- Грозданке, моя първнйно,
толкоз ма пътя укрива,
и тоз път да ма укриеш -
Грозданке, ша са оставя
от тойзи пусти хайдутлук!
Грозданка от вътре питаше:
- Че кой ми хлопа вратата,
ни в туй ми време ни в онуй?
Сеймени отвън викаха:
- Отвори, Грозданке, вратата.
Грозданка врата отвори,
и на Грозданка думаха:
- Грозданке, булка хубава,
тука ли й Богдан войвода?
Грозданка дума сеймени:
- Богдан го няма тукана -
със уста дума няма го,
със очи кима: тука е,
Сеймени вкъщи влязаха,
а-че си Богдан хванаха,
назад му ръце вързаха,
напредя си го караха.
Че го извели, завели
в една ми гора зелена,
дето си чиляк не ходи,
дето си фтичка не фърчи -
там ще му глава отрежат.
Богдан сеймени думаше:
- Сеймени билюк-башии,
я ми ръце отвържете,
на Бога да се помоля,
с гората да се опростя,
с гората и с планината,
че съм й тъпкал тревата,
и съм й пиял водата,
и съм й кършил клоните.
Сеймени Богдан пуснаха,
че му ръце отвързаха,
да са на Бога помоли.
Не са на Бога помоли,
най си е Богдан избягнал,
а-че си у тях отиде,
Грозданка двори метеше,
Богдан Грозданка улови,
че й главата отряза,
къс по къс я кайдисваше,
и на Грозданка думаше:
- Да знаеш.Грозданке, да повниш,
кога ма в ръце предаваш
на сеймени билюк-башии.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.