|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
2/2. СТАР ДИМО
Заплакала е гората
Стар Димо на двор седеше,
на двора под бял трандафил,
бяла ракия пиеше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Горо-льо, горо зелена!
Знаеш ли, горо, помниш ли,
из тебе, горо, га ходях
със триста отбор юнаци?
Ех пусти, пусти младини!
На трандафила славейче,
славейче пее, говори:
- Стар Димо, стара войводо,
да би гората думала,
не би я пасли овчари,
не би я секли дървари,
не би тя крила хайдути!
Майчица що е рождена -
и тя си чедо изказва
на турци и на сеймени,
гората, майка хубава -
скрий ли се в нея хайдутин,
никому нищо не казва.
Славейков, Книга на песните, с. 181.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето
издание. София, 1947.
|