16/11. БОСУЛ

Заплакала е гората

Босул Богдану думаше:
- Бае Богдане, Богдане!
И мене другар правете,
и ас със вазе да дойда,
макар за хлебец похода
и за едните царвуле!
Дружина кажат Богдану:
- Бае Богдане, войводо!
Ако си Босул прибереш,
а ние нещем да идем:
че кога вода да пием,
пешин ще Босул да пие,
че кога мляко да едем,
пешин ще Босул да еде -
а дружина се погнуша,
та не ще вода да пие
и не ще мляко да еде!
Босул си каже Богдану:
- Бае Богдане войводо!
И мене другар правете,
макар за хлебец похода,
макар ви чанти поноса.
Че кога вода да пием,
пешин дружина да пие,
че кога мляко да едем,
пешин дружина да еде.
И него другар правиха.
Че седна Босул, че седна,
царвуле да си постегне:
доде едина обуе,
а другия се разслаби,
доде поеса опаше,
учкура му се развърже -
какво се годе постегна.
Пушката му бе без ремик,
без ремик още без кремик,
саблята му бе ръждива,
ръждива и хърбелива.
И той с дружина отиде.
Па ги поведе млад Богдан,
поведе та ги заведе
из беглишките кории,
та па им дума думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
до седемдесет и седем!
Кой ще се найме от вазе
да стане, маре, да иде,
във беглишките егреци,
да си отлъчи, отлъчи
до седемдесе шилета,
до седемдесет и седем,
и на войвода кьосема -
него байрактар да тура.
Сичките, маре, дружина,
сичките ником никнаха,
Босул си ником не никна -
бая го в очи гледаше
и Богдану си думаше:
- Бае Богдане войводо!
Ази ща, бае, да ида,
давно ме вълци изедът,
дружина да не засрамям.
А дружина му думаха:
- Я иди, Босуле, я иди,
най-първа мърша да станеш,
долчина да си изпълниш,
черните орли да влечеш,
зелени мухи да бръмчът.
Босул си стана, отиде
във беглишките егреци,
та си отлъчи залъчи
до седемдесе шилета,
до седемдесет и седем,
и на войвода кьосема.
До среди път ги закара,
Та паси сами с ум преби:
- Това се не вика юнаство,
това се вика хайдутлук!
Та па се назад повърна,
та кучетата раздразни,
и овчарчета разбуди,
и кехаята улови,
та па му дума думаше:
- Кехая, маре, кехая!
Скоро да станеш, да идеш,
потеря да ни допратиш.
Кехая стана, отиде
потеря да им запрати.
Босул си събра шилета,
При дружина ги закара.
Като видяха дружина,
тия Босулу думаха:
- Босуле, маре, Босуле!
Дали ги вълка отлъчи,
та ги готови намери?
Босул се дума думаше:
- Дружина вярна, сговорна:
скоро шилета ловете,
колете, маре, печете,
че по нас иде потеря.
Доде ги тия ловиле,
Босул го беше и заклал:
доде ги тия заклале,
Босул го беше и одрал;
доде ги тия одрале,
Босул го беше опекал.
Че седна Босул да яде,
та половина изеде
и половина в чантата.
И потеря си достигна -
до триста души сеймене.
Ка ги видяха юнаци,
сите по гора бягаха,
Богдан войвода побягна,
през тая Божя поляна;
а капина го сапела;
сякал бе Богдан войвода,
че го потеря настигна,
та си гащите, бре, насра.
Босул Богдану думаше:
- Бае Богдане войводо!
Изтръгни сабля френгия,
та си гащите остържи,
да ти е леко да бягаш!
И потеря си достигна.
Босул си, море, не бяга,
а дигна пушка бойлия,
девет сеймене удари.
Па фърли пушка бойлия,
Извади сабля френгия,
па се наляво завъртя,
сичка потеря погуби -
до триста души сеймене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.