Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

110/98. ХАЙДУШКА СВАТБА

Заплакала е гората

Паднала слана есена,
есена слана, студена,
летос през двете недели,
през горещите празници:
ослани гора и вода,
и на полето тревата
и на гората листето.
Сал едно дърво остало
на Сливенската планина,
то беше дърво дафина
дафина дърво, маслина.
Под дърво седят момчета,
до двеста души юнаци,
със трима млади войводи:
Радул със свирка свиреше,
и тихо им говореше:
- Ой ми ва вази, момчета,
момчета, двеста юнака,
туй лято без кяр остана,
дрехите ни се издраха,
нямаме пари за тютюн,
аса не да се жениме;
какво ще правим да стоим
на таз Сливенска планина!
Кой ще със мене да доде
парици да му спечеля,
по-много жълто от бяло,
кой колко може да носи,
че щем, момчета, да идем
на Карнобатски балкани.
Момчета думат Мартини:
- Ой ми та тебе, войводо,
синца със тебе ще додем,
но как ще Сливен да минем,
като ни в Сливен познават,
сливенци ще ни угадят?
Мартин им тихо говори:
- Ой ми ви вази, момчета,
момчета, триста юнака,
лесно през Сливен ще минем,
сливенци да не ни сетят.
Гледайте и заглеждайте,
кому е мъжко сърцето,
а пък му й женско лицето,
кому е тънка снагата,
кому е руса косата,
кому са черни очите,
кому са каврък веждите,
че кой на булка прилича,
на булка да го направим,
да дигнем свалба голяма,
през Сливен града да минем.
Гледали са, заглеждали -
Радул за булка прилича,
че му е мъжко сърцето,
а пък му й тънка снагата,
че му е руса косата,
че му са черни очите,
че му са каврък веждите -
Радул за булка прилича.
Момчета думат Мартини:
- Радул за булка прилича,
на булка ще го направим.
Писнаха свирки и гайди
и затумтяха тъпани,
дигна се свалба голяма.
Кога до Сливен стигнали,
Мартин им тиго говори:
- Ой ми вази, момчета,
момчета, млади юнаци,
`ко ни сливенси попитат,
каква й таз свалба без жени,
ви на сливенци кажете:
- Сега го казват бузгунлук,
бузгунлук та па хайдутлук,
не могат мъже да ходят,
аса не жени да водят.
Във Сливен града влягоха,
във Сливен града голяма,
чървени китки купиха,
булката си накичиха.
В Сливен ги никой не позна.
Покрай конаци минаха,
конака пълен със аскер -
и там ги никой не позна.
На конашки порти седеше
едно ми черно арапче.
Арапче, черно манафче,
то на пашата думаше:
- Туй не йе свалба голяма,
най ми са млади юнаци,
дето са чуват в балкана,
по Сливенската планина.
Пашата дума гавази:
- Идете сватба въренете,
булка въз мене донесете.
Свалба се назад повърна,
булка се пашу не кланя.
Паша им люто говори:
- Защо се булка не кланя,
да ви се кланя житото?
Мартин на паша думаше;
- Нам ни се кланя булката,
ала турчину не бива.
Паша се страшно расърди
и на гавази повика:
- Ой ми ва вази, гавази,
скоро тъмница отключете,
синките вътре запрете.
Радул се люто разсърди,
извади сабя под кожух
и си гавази разсече,
бърже на двора излезе,
че се на ляво завъртя,
дур` се надясно обърна,
синкият аскер изтрепа.
Пашата викна отгоре:
- Скоро порти отваряйте,
нека си булка излезе!

 


Търновско (СбНУ 26, № 12).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.