109/97. ХАЙДУШКА СМЪРТ

Заплакала е гората

- Ситна ми дребна росице,
що ми си рано ранила,
дваж ми по-рано от петли,
триж по ми рано от зори?
- Ранила съм си, ранила,
дваж ми по-рано от петли,
триж по ми рано от зори,
че съм си чюла разбрала,
либе ми болно легнало
на връх на Стара планина,
при студни бистри кладенци!
Че що му беше постеля?
Постеля ми бе, постеля,
зелена росна морава!
Че що му беше възглавье?
Възглавье му бе, възглавье,
бел мрямор камен под глава!
Че що му беше завивка?
Чърън му облак завивка!
Че що му беше сенчица?
Два орла, чърни гарвани!
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, два орла,
два орла, чърни гарвани,
докът ми душа излезе!
Та па си доло кацнете,
бело ми месо изежте,
чърни ми кърви изпийте.
Десна ми ръка не ежте,
на десна ръка злат пърстен,
нъ си я в уста земете,
па на високо излезте
и на широко гледайте.
Дето видите камен двор,
сред двора тънка топола,
и под топола кладенче,
с мраморен камък послано,
край мрамор трева зелена,
и мойто либе в тревата
на шарен гергев да шие -
там ми десница пуснете,
да види либе, да чюе,
че си е умрел млад Стоян
на върх у Стара планина,
при студни бистри кладенци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.