107/95. ХАЙДУТ ВЕЛКО

Заплакала е гората

Ветър ми вее, гора люлее
за тебе, хайдут Велко, за тебе!
Хайдут ми Велко лежи, умира,
младо му булче над глава стои,
над глава стои, тихом му дума:
- Тежко ти, хайдут Велко, горко ти!
Ти като лежиш, болен умираш,
кой ще ти носи дългата пушка
бойлия, хайдут Велко, бойлия?
- Нек ми я носи Милош побартим,
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти носи тънката сабя
френгия, хайдут Велко, френгия?
- Нек ми я носи Милош побратим,
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти носи чифте пищови
за тебе, хайдут Велко, за тебе?
- Нек ми ги носи Милош побратим,
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти язди хранено конче
за тебе, хайдут Велко, за тебе?
- Нек ми го язди Милош побратим,
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти люби хубаво булче
за тебе, хайдут Велко, за тебе?
- Сичко си давам, булче на давам
за мене, черни очи, за мене!
А кога умра, нека да плаче
за мене, черни очи, за мене,
че нема юнак кой да го люби
кат мене, черни очи, кат мене.
Нека да плаче, нека да жали
за мене, черни очи, за мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.