106/94. ВИЛА СЕ ГОРА

Заплакала е гората

Вила се гора, майно-ле, раззеленила,
сал едно дърво, майно-ле, не се развило,
не се развило, майно-ле, раззеленило.
Под дърво лежи, майноле, дос добър юнак,
дос добър юнак, майно-ле, със девет рани,
със девет рани, майно-ле, се куршумени,
десета рана, майно-ле, с нож прободена.
На дърво седи, майно-ле, черна гарвана,
черна гарвана, майно-ле, черна кръвница,
и си на юнак, майно-ле, дума-говори:
- Я умри, умри, майно-ле, дос-добър юнак,
да ти изпия, майно-ле, черните кърви,
и да ти изам, майно-ле, белото месо.
Па се разсърди, майно-ле, дос-добър юнак
и си извади, майно-ле, тънката пушка,
та си удари, майно-ле, черна гарвана,
и си му дума, майно-ле, дума-говори:
- Я пищи, пиле, майно-ле, двама да пищим:
я пища, пиле, майно-ле, от десет рани,
ти пищиш, пиле, майно-ле, от една рана,
от една рана, майно-ле, у десно крило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.