102/90. СМЪРТТА НА ИНДЖЕ ВОЙВОДА

Заплакала е гората

Разплакала се, море, гората,
гората и планината,
и на гората, море, листьето,
и на полето травата,
заради Индже войвода:
- Де да йе Индже, море, да дойде,
с петстотин млади юнаци,
гората да развесели,
гората и планината.
От де я зачю, море, Инджето,
той си са викна, провикна
от Алтън-бонар кладенец:
- Кольо-ле, Кольо, байрактар!
Развивай, Кольо, байраци,
събирай млади юнаци,
се като тебе бошнаци,
от Еди-куле касапи,
от Черно море рибари,
със бурмалии мустаци,
и със алени елеци,
и със бошнашки калпаци.
А че щем, Кольо, да идем
Малхама да си сардишем,
иманье да си наземем.
Кольо Индже си, море, думаше:
- Не ходи, Индже, в Малхама,
че са малхамци малджии,
малджии, хем коршюмджии,
челякът в око ударят,
на свещта снемат фитиля.
Индже си Коля, море, не слуша,
ами в Малхама отиде,
та си в Малхама сардиса.
Пукна са пушка на Индже,
като са пукна, той падна.
Индже се викна, провикна:
- Кольо-ле, Кольо, байрактар!
Загина Индже войвода!
Я ела, Кольо, при мене!
Добър са селяф наноси,
дълга ми пушка бойлия
и тънка сабя френгия
и чифте злати пищове!
Ела си, Кольо, запаши
до три кемеря с жълтици:
едина, Кольо, ти земи,
другият майци занеси,
третият, Кольо, занеси,
на Хилиндарски манастир.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.