101/89. БОГДАН ВОЙВОДА

Заплакала е гората

Разболя се Богдан харен юнак,
та йе Богдан девет годин лежал.
Богдан майци тихом отговаря:
- Колкото са, майко, дена у година,
толкози съм градове обишел,
та ме мене, майко, болест не намери,
дома дойдох - тук ме болест найде.
Че не ми йе защо ще да умра,
но ми й, мале, за коня хранена,
че си няма, мале, кой коня да гледа.
Майка имам - тия си е стара,
брата имам - далече забягна,
жена имам - тия ще го гледа,
ще го гледа, ала за другото.
Кога умре Богдан добър юнак,
не копай го, майко, на гробища -
закопай го на път на кръстопът.
На глава му манастир изгради,
на сърце му градина загради,
на крака му чешма да изведеш,
край чешмата байрак да побиеш,
за байрака коня да ми вържеш.
Че ще мине, майко, царьовата войска,
кой е старо, в черкова да влезне,
Богу да си свещица запали,
да спомене, Богдан харен юнак;
кой е младо, майко, в градина да влезне
да набере цвете от градина,
а помене Богдан харен юнак;
кой е юнак, майко, коня да отвърже,
коня да обседне, байрак да понесе,
да помене Богдан харен юнак:
- Бог да прости тойзи харен юнак,
дето яздил тази добра коня,
и йе носил, майко, тойзи злелен байрак!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.