Ø/18. КАРА КОЛЬО

Заплакала е гората

Кольо-ле, кара Кольо-ле!
Кольо низ гора ходеше
и си гората питаше:
- Горо-ле, горо зелена,
имаш ли вода студена
и бука сенка дебела
да седна, да си почина.
студена вода да пия
и да се, горо, оплача!
Мен ми се е додело
да гледам турчин как бесне
низ бащини ми дворове,
низ башини ми ягнйла;
баща ми овци да коле,
майка ми, канджи да готве,
братя ми коня да йоздат,
жена ми стол да подава,
сестра ми чибук да пали!
От дърво пиле продума:
- Кольо-ле, кара Кольо-ле,
и това ли да те приюча?
Ти заби муждрак сред село,
сред село, сред мегданьето,
та сбери верна дружина
и наби гора зелена,
да си турците изгониш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.