БОЖА МАЙКА И КУКУВИЦА

Народни празднични песни

Зазори се, Божне, зорна зора
през горица през зелена.
То не било зорна зора,
а най било Божа майка.
Та си ходи да си търси,
да си търси чисто место,
да си роди Млада Бога.
Че намери чисто место,
чисто место сред горица,
чисто место златен габър,
че си върза златна люлка,
че си тури Млада Бога,
залюля го на приспивка.
Прокукува кукувичка,
Божа майка одроманя:
- Ой те тебе, кукувичке,
не кукувай жалко милно,
жалко милно на разбуда,
не буди ми Млада Бога.
Отговаря кукувица:
- Не кукувам, Боже мале,
да ти буда Млада Бога,
на кукувам да разбудя
два овчаря, два другаря,
че им стадо превалило
през два ръта калинови,
през три лъки дафинови.
Божа майка одроманя:
- Ако върви, нека върви,
напред върви свети Гьорги,
в лева ръка ведро носи,
а в десница манарчица;
застърга ще елши върше,
та ще стори нова стърга,
прекара ще сиво стадо,
издои ще прясно млеко,
тая вечер за Коледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2005
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. София: Факел, 1937.