96. ТЪГА НА ТЪМНИЧАР ЗА ДОМА

Народни балади

Два се змея на планина сбиле,
от сила им мътен Дунав течит;
край му бие у Будина града,
во Будина, у темна зандана.
Тама лежит Груйо лудо дете,
що ми лежал до девет години;
на рамо му пиле соколово;
лице му грубит, пиле да го ранит,
очи точит, да го вода поит:
- Расти-пиле, расти да порастиш,
ке те пращам мойте рамни дворе
да ги видиш, дали ги познаваш?
Му отговори пиле соколово:
- Ай ти тебе Груйо, лудо дете,
и да пойдам, дворе не познавам!
И тогай на пиле му говорит:
- Ай ти тебе, пиле соколово,
сами ми са двори бележити:
сред дворе имам бела чешма,
до чешмата една бела лоза,
до лозата едно бело дърво.
Ог тук станало пиле да отлете
та отиде у негови дворе.
Дворе ми е трева пообрасло,
бяла лоза ми се изсушила,
и дърво ми се пресушило -
що имаше до три кукаици:
една кукат от вечер на вечер,
друга кукат от утро на утро,
трукя кукат ката ден, ката ден.
От тук стана пиле да отиде,
да отиде в тъмна зандана,
во зандан, при Груйо лудо дете.
Се застоя на юначко рамо,
му приказват за три кукаици:
- Едната кукат от утро на утро,
друга кукат от вечер на вечер,
трекя кукат ката ден, ката ден.
Му говорит Груйо лудо дете:
- Що ми кукат от вечер на вечер,
тая ми е първо либе;
та що кукат от утро на утро,
тая ми е моя мила сестра,
та що кукат ката ден, ката ден,
тая ми е моя мила майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.