93. БОЛЕН ЮНАК И ОРЛИ

Народни балади

Море Стоене, Стоене!
Разболял се е млад Стоян
на връх на Стара планина.
Нямало кой да го гледа,
гледали са го два орла,
два орла, два мили брата:
с уста му вода носиле,
с криля му сянка чинеле.
Стоян на орли говори:
- Два орла, два мили брата!
По-нагори си дигнете,
догде ми душа излезе,
та па тогава паднете,
бело се месо наяжте,
черни се кърви напийте,
бело е месо юначко,
черни са кърви левентски!
А орли кажат Стояну:
- Море Стоене, Стоене!
Та не сме дошле, Стоене,
кървите да ти пиеме,
ами сме дошли, Стоене,
теб да си юнак гледаме.
Знаеш ли, Стоене, паметвиш,
кога в пожара горехме,
ти си тояга подаде,
та ни из пожар извади?
Стоян на орли говори:
- Два орла, два ми мили брата!
Аз немам мило братенце,
вие сте мене два брата,
знайте ли моите дворове?
Там има дръво кръстато.
Идете в мойте дворове,
паднете на това дръво,
та жално, милно грачайте:
„Ти, Стоянова майчице,
я хайде да те заведем,
при твоего сина Стояна,
че лежи, та ще да умре;
че му си ризи ушила
на личен ден Прокопий,
и люто си го поклела;
пуста се клетва сбъднала,
сбъднала, скоро стигнала".
Послушали го два орла,
па си на двори отишле,
та на дръвото паднале,
та жално, милно гръчале.
Излезла майка Стояну,
та е со орли отишла,
та я при Стоян завеле
на връх на Стара планина.
Кат го видяла майка му,
жива го тя прегърнала,
а мъртви са разгърнале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.