86. ЛАЗАР И ПЕТКАНА

Народни балади

Де се е чуло, видело,
три пъти жена да близни,
три пъти по три момчета!
Станали девет момчета
и една керка Петкана.
Петкана расла, порасла,
стана мома за женене.
За Петкана дошли женилни
от девет села далеко.
Осем я брата не дават
и една стара майчица;
брат й я Лазар даваше,
даваше, приготвяше:
- Да дадем, мамо, Петкана
вов това пусто Загоре,
че са загорци болярци!
Ни сме братя деветина,
п` еднош ще те заведем
и девет пъти ще стане.
Че съ Петкана отдали
през девет села в десето.
Откак Петкана отдали,
черна чума влезе в къщи,
влезе, че ги удари
дор девет братя рождени.
Току остана, остана
Петканина си майчица.
Ката ден на гробищата,
ката ден, ката неделя,
там замръква, там осъмва,
и сичките си прелива
и за душа им раздава:
а Лазарча не прелива,
ни му за душа раздава,
но си Лазарча проваля:
- Да се провалиш, Лазаре,
че ми Петкана отдаде,
во това пусто Загоре!
Лазар се Богу молеше:
- Боже ле, мили Боже ле!
Стори ме, Боже, направи:
кръста ми жълта бъклица,
постилката ми добър кон!
И Господ ми го послуша,
та си му Господ направи
постилката му добър кон,
кръста му жълта бъклица,
че у Петкана отиде,
че на вратника повика:
- Сестро, Петкано, Петкано!
Я излаз, сестро, повънка!
И Петкана си излезе,
че му ръката целуна,
и на Лазарча думаше:
- Лазарчо, брайно, Лазарчо!
Та що на тежко миришеш,
на пръст, брайно ле, помухлен?
Лазар Петкани думаше:
- Петкано, сестро, Петкано!
Ни сме братя деветина,
девет сме къщи правили;
да додиш, сестро, със мене,
у нас на гости да дойдеш!
Петкана стана да иде.
Вървели, що повървели,
минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле дърво високо,
на дърво пее пиленце:
Де се е чуло, видело,
живо със мъртво да ходи,
като Петкана с Лазара!"
Петкана дума Лазару:
- Брайно ле, брайно Лазаре!
Чуваш ли пиле как пее?
- Я върви, сестро, да вървим!
Вървели, що вървели,
до чаирите допрели.
Петкана дума Лазару:
- Брайно ле, брайно Лазаре!
Сичките чаири косени -
вашите непокосени!
Лазар Петкани думаше:
- Аз се болен разболех,
не можах да ги покося.
Че до лозята допрели:
- Сичките лозя копани,
а вашите некопани!
Лазар Петкани думаше:
- Ази се, сестро, разболех,
не можах да ги изкопам!
Вървели, що повървели,
до черковата отишле,
че си пръстена извади,
пръстена годенишкия,
на Петкана го подаде:
- Кога те мама попита:
„Кой те, Петкано, доведе?",
и ти й речи, Петкано:
„Доведе ме бати Лазар."
Ако ти вяра не хване,
и ти й кажи пръстена,
пръстена, годенишкия!
Лазар в гробища отиде,
а Петкана у майка си.
Майка на вратник седеше…

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.