70. ЗМЕИЦА И ОВЧАРИ

Народни балади

Стоян в механа седеше,
червено вино пиеше,
към планината гледаше,
на планината думаше:
- Горе ле, Мургаш планино,
много си, Мургаш, хубава
за стадо, за зимовище,
а най-повече за паша!
Ала ме, Мургаш, разплакваш,
че ти ми вземаш, планино,
всяка година по овчар,
тази година - двамина,
двамина със кехаята.
Мургашът мълчи всякога,
никому нищо не казва,
ала Стояну продума:
- Стояне, младо юначе,
аз не ти вземам овчари,
а връх мен има грамада,
грамада сини камъни,
и в камъните змеица,
змеица, пуста вдовица.
Тя ти взема овчари,
тя ти взе и кехаята.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.