68. МОМА СЕ ОСВОБОЖДАВА ОТ ЗМЕЙ ЛЮБОВНИК

Народни балади

Стоянка й мало добила,
Змейко ще на бой да иде.
Стоянка змейку думаше:
- Змейко ле, либе огнено,
иди, майка ми доведи,
нам ни е, либе, адета,
лухуса сама не седи,
лухуса навън не ходи.
Таман продума Стоянка,
от долу идат пет кола,
двете са кола със снопи,
трите са кола със сено.
Стоянка змейку думаше:
- Змейко ле, либе огнено,
като си либе огнено,
мож ли запали туй снопе?
Змейко Стоянки думаше:
- Стоянке, либе, Боренке,
снопето либе, запалям,
ама сеното не мога,
че има бурен сякакъв,
вратига и кумунига,
едностръката тинтява.
Да би знаяла майка ти,
майка ти да те окъпе,
майка ти ще те изцери.
Змейко й майка доведе,
че си на война замина.
Мама й Стоянка къпала,
къпала, изцерила я.
Змийко се върна от война,
от гора клоне кършеше,
към Стоянка ги хвърляше,
и на Стоянка думаше:
- Стоенке, либе, Буренке,
що ма тъй хитро излъга,
це се с бурени окъпа,
та аз тебе омразя?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.