|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
62. ДЕНА И ЗМЕЙ
Народни балади
- Мари Дено, моме Дено,
що си, Дено, на ден бяла,
на ден бяла и цървена,
я на ден си се зелена?
- Варай, дружки, неверници!
И аз не зна защо й Дена
на ден бяла и цървена,
а на деня се зелена.
- Море Дено, мила дружко!
Кой ти даде тая китка,
що га носиш от ден на ден
от ден на ден на главата?
- Море Дено, мила Дено!
Тая китка ту я няма,
не во поле, не во гора;
варай Дено, мила дружке,
тебе, Дено, змей те люби!
Още речта не дорече,
китка падна Денините,
Денините тенки скути,
от яснина без облаци.
По китката змей си падна,
змей си падна Денините,
Денините тенки скути.
Отговори мома Дена:
- Гледай, дружки да веруваш,
защо й Дена на ден бяла,
на ден бяла и цървена
я на ден съм се зелена!
Сярско; великденска (Веркович, с. 20, № 14).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София:
Факел, 1937.
|