59. ЯНЧИЦА В РАЙ БОЖИ

Народни балади

Имала майка имала
една дъщеря Янчица.
Откак се Янка родила,
мами си реч невърнала;
сега се болна разболя,
мама й седи над сърдце,
баща й седи над глава.
Господ ангели проводи
долу ми на долен свят,
на православна душица
в рай Божи да я заведат,
цветето да му препаши,
че му цветето повехна,
карамфиля и босилека.
Господ ангели проводи
зарад безгрешни душици
и ангели си отидоха
долу ми на долен свят,
намериха Янка безгрешна,
не могат да си престъпят
от мамини й плачове,
от бащини й тъгове;
че се ангели върнаха
и при Бога съ отишли,
па си на Бога думаха:
- Не можем, Боже, не можем,
не можем да си пристъпим
от мамини й плачове,
от бащини й тъгове.
Господ пося ябълка,
до обяд никна-поникна,
до пладне цъфна, завърза,
до икиндия узря
до три ми златни ябълки;
самси ги Господ откъсна,
на ангели ги подаде
да ги на Янка занесат.
Йоще им Господ наръча:
- Едната дайте мами й,
другата дайте татку й,
третата на Янка;
Янка ще да се засмее,
майка й ще да се зарадва,
па навън ще си излезе
да си кахъри разтуши.
И ангели си отидоха.
Една ябълка дадоха
На Янкината майчица,
Другата дадоха татку й,
на Янка дават третата,
Янка се позасмяла
и майка й се зарадва
и си навън излезе
да си тъгове разтуши,
че ще Янка оздравя
Пък ангели й зели душица
и я пред Бога занесли.
Самси я Господ посрещна,
че я в рай Божи уведе.
Янка му цвете препраша
и цветето се разклони,
разклони, йоще разцъвте.
Как се мама й повърна
и на Янка си думаше:
- Как си се, Янке, родила,
ти реч не ми си върнала,
че пак ме, Янке, изварди,
без мене душа предаде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.