53. МИТРЕ И ЧУМАТА

Народни балади

Посвършил се Митре, добър юнак,
се посвършил невеста от далеку;
колко пръстен ми е пръстенвало
си отиде во града Стамбула.
Три години тамо е седяло,
си спечели три товари азно,
си киниса дома да си идет.
Конак стори в пустоно Скопие;
ми преспало, на утро ми стана
и си зеде до четири коня,
си отиде вода да напиет,
на бяла чешма вода и напило.
Тамо найде една стара баба
и й рече Митре добър юнак:
- А егиди бабо, стара бабо!
Що ке бидит ова чудно чудо,
Скопие града я сум нокевало,
съде слушам петли, къде пеят,
петли пеят и кучина лаят,
люге нигде, бабо, не съм видел.
Тога вели тона стара баба:
- Айте, Митре, айте, синко мили!
Аз не сум си, синко, стара баба,
туку сум си, синко, църна чума,
сите люде, синко, избегале.
Тога велит Митре добър юнак:
- Жити Бога, бабо, жити душа,
поглей го, бабо, пусти дефтер,
ал сум и я на дефтер писано?
Го погледна баба пусти дефтер,
го погледна и на час му рече:
- И ти, синко, овде си написан,
живот нямаш, синко, баре три дни,
в един ден, синко, ке загинеш.
Тога й се Митре милно помолит:
- Ти се молам, бабо, жити Бога,
три дни теир, бабо, да ми сториш
дур да пойдам при моя невеста,
оту има токму три години,
како сум я, бабо, посвършило,
барем с очи не сум я видело.
Та му рече: - Айде, синко, одай!
Си товари три товари хазно,
си отиде при млада невеста
и й клюкна на неидзини порти:
- А излези, моме Ангелино,
еднош съ очи да си се видиме,
оту сега я ке си загинам.
Ми излезе кутра Ангелина
и се спущи ръка му целива,
еден товар хазно й остави.
Си отде при негова майка
и си викна Митре, добър юнак:
- А излези, моя стара майко!
Колко да се мие опростиме,
оту сега я ке си загинам.
Му излезе негова стара майка,
излегое негой мили бракя,
разтворие два товара азно;
колко майка сила прегушнала,
на час Митре тога душа даде.
Мила майка коси си искина,
мила сестра како пиле пищит,
мили бракя глави си кършеет
от желяне за Митре малечек.
Го държае три дни незакопан,
на четвърти унер му сторие,
му собрае попови, владици,
со голяма чест го закопае.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.