|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
52. МИРА И ЧУМАТА
Народни балади
Мирина мама думаше:
- Миро ле, къзъм, Миро ле,
ищат те, къзъм, ще те дам
за момче, за дикаджийче,
за момче, за пабукчийче,
баща ти фана да мъмри:
От твойте пусти женихли
виното ни се довърши
и ракията привърши.
Мира си мама думаше:
- Милинка моя мамо ле,
Мира е, мамо, сгодена,
сгодена и изгорена,
за чумината унука,
за юдината дъщеря.
Ази на вода отидох
по-напрежната неделя,
там си чумата заварих,
чумата още юдата,
в лева й ръка тефтера,
в десна й ръка кундиря.
Тя ме, мамо ле, писваше,
писваше, мамо, орисваше, .
че се й тефтера напълнил
и мене накрай приписа,
накрая, отвън тефтера
и пак ми верно заръча:
„Миро ле, къзъм, Миро ле,
готви се, Миро, труфи се,
събота срещу неделя,
че щем за тебе да дойдем!"
Мирина майка кликнала,
кликнала и тя да плаче,
верно на Мира думаше:
- Миро ле, къзъм, Миро ле,
кат била такваз работа,
да давам, мама, наддавам,
сребро, Миро ле, и злато,
току си Мира да не давам.
Шумен (Ангелов-Арнаудов, БНП, 29).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София:
Факел, 1937.
|