46. ГАЛУНКА И ОРИСНИЦИ

Народни балади

Мама Димитру думаше:
- Димитре, синко, Димитре,
днес петък, утре събота,
в други ден света неделя,
аз на черкова ще ида,
пък ти повикай булчето,
викай го, синко, питай го,
що по двор ходи и плаче
и черно носи под було?
Мама му в черква отиде,
Димитър дума Галунке:
Галунке, снощно венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш!
Що ти й, Галунке, та плачеш?
Дали не съм ти на сърдце,
или те други искаше
пък татко ти те не даде?
Галунка дума Димитре:
- Димитре, снощно венчило,
като ме питаш да кажа:
ти ми си либе на сърдце;
когато бях аз мъничка,
мъничка, дете на три дни,
три орисници дойдоха,
за да ме, либе, орисат.
Първата дума, продума:
„Хайде да вземем детето!"
Втората дума, продума:
„Хайде да вземем мама му,
сираче да го оставим!"
Третата дума, продума:
„Да расте и да порасте,
мама й да я ожени,
три дни под було да ходи -
ще вземем булка под було,
та да разплачем две майки,
та да почерним два дома".
Ний като бяхме в черкова,
в черкова изпод венчило,
трите срещу ни седяха
и си главите въртяха,
една си с друга думаха:
„Ще вземем булка под було".
Това Галунка издума
и се от душа отдели.
Викна майка й да плаче:
- Галунке, дъще, Галунке,
затуй ли съм те хранила,
хранила и отгледала,
три дни под було да ходиш?
Разплакали се две майки,
зачернили се два дома,
разделили се две млади.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.