Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

45. ГАРВАНИ ВЕСТИТЕЛИ

Народни балади

Сама се пушка отпела
от връх от Стара планина,
от Банковата бачия.
Двамина братя удари,
Стояна, още Ивана.
Стоян се с душа раздели,
а Йован още не беше.
Над Йована се вияха
галуни черни гарвани,
а Йован им са молеше:
- Галуни, черни гарвани,
вийте са, вийте, галуни,
още са малко повийте,
дорде са с душа разделя,
па тогава си паднете,
бело са месо наяжте,
черни си кръви напийте;
десна ми ръка не яжте,
но я под крило турете,
па на високо хвръкнете
и на широко гледайте,
дето видите камен двор,
камен двор, порти железни,
под дърво сенка дебела,
под сенка седи невеста,
та шие шарен гергеф;
вие на дърво паднете,
та си ръчица пуснете
невести на шарен гергеф,
та да си види невеста
Йовану десна ръчица.
И галуни го слушаха,
виха се, виха галуни,
галуни, черни гарвани,
още са малко повиха,
Йован са с душа раздели.
И тия тогиз паднаха,
бело са месо наяли,
черни са кръви напили,
десна му ръка не яли,
но я под крило турили,
та на високо хвъркнали
и на широко гледали.
Дека видели камен двор,
камен двор, порти железни,
в двора дърво високо,
под дърво сенка дебела,
под сенка седи невеста,
та ие на шарен гергеф.
Тия на дърво паднаха
и си ръчица пуснаха
невести на шарен гергеф.
Га си видела невеста
Йовану десна ръчица,
тя си ръчица прегърна,
та па си викна, заплака:
- Майне ле, стара свекърво,
я излез, мале, да видиш
Йовану десна ръчица,
дек ми на гергеф паднала.
Излезла стара свекърва,
та си видела ръчица:
па си ръчица прегърна
и са с душа раздели.

 


Летоструй, 1872, № 2.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.