|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
44. СЪН ПРЕДСКАЗВА СМЪРТ НА ДЕЦА
Народни балади
Сън сънувала й Даньова майка,
сън сънувала, сън бълнувала,
че е гледала сина си Даня,
че го й гледала и го й питала:
- Бре добре дошъл, синко Йордане,
бе добре дошъл да те попитам:
какво работят вашите хора,
вашите хора на ваш вилает?
Отговаряше миличък Дане:
- Ой ми те тебе, милинка мале,
нашите хора, на наш вилает,
града градяха, града голяма.
Колите им съ, милинка мале,
се млади момци, се една пора;
прътето им съ, милинка мале,
се млади моми, се годеници;
полезът им бе, милинка мале,
се дребни деца, пеленачета;
подпорка им съ, милинка мале,
се стари хора, се една пора.
Пък аз съм дошел, милинка мале,
за мила сестра - за мила порта,
за мило братче - за среден дирек.
Че е станала Даньова мама,
че е запалила свещта вощяна,
че се кръстила, доде й съмнало.
Кога погледна - че те умрели!
Елена (СбНУ 27, № 42).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София:
Факел, 1937.
|