42. СТОЯН И ВЕЩИЦИ

Народни балади

Всякому госке дойдоха,
а на Стояна най-много:
петте сестри с пет зетьове,
и петте с мъжки дечица.
Заклал ми Стоян, заклал,
заклал ми крава ялова
и госки госке най-добре.
Мръкна се, та па стемни се,
та ми всички госке заспаха.
Кога беше среднощ, полунощ,
дете им рипна и зарева -
ка рече: "Вода, та вода!"
Вода се дома не сгоди;
даваха вино, ракия,
дете не рачи да млъкне!
Стоян си кобилица на рамо взел,
та си на река отишъл,
вода да си налее.
Отде се узеха тия стари,
стари гърбави вещици,
вещици, върли бродници!
Като на брода стояха,
голи и гологлави,
па си Стояну думаха.
Първата Стояну рече:
- Стояне, стринин Стояне!
Кажи ми, стрини, кажи ми,
защо си дошъл на река,
всреднощи, Стоян, полнощи!
Стоян си мълком мълчеше.
Втора Стояну думаше:
- Кажи ми лелин, кажи ми,
защо си дошъл на река
всреднощи, Стоян, полнощи?
Стоян си мълчи и вода лие.
Третя му дума, продума:
- Стояну макя рождена,
кажи ми, сине, кажи ми,
защо си дошъл среднощи,
среднощи, сред полунощи?
Стоян люто проговори:
- Що ме питаш, майкьо,
та стара вещице?
А ти що правиш тука?
Мене ми госке дойдоха,
а ти бягаш от дома,
ти по бродища доходиш?
Не чекаха Стоян да им прикаже,
да прикаже и да изкаже -
за какво Стоян е дошъл,
за вода у полунощи.
Люто Стояна разкъсаха.
Доде Стоян на дом да си иде,
и с душа се раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.