|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
41. ОСВОБОЖДЕНИЕ НА САМОВИЛСКО РОБЕ
Народни балади
Провикна се тънка Стана,
тънка Стана, самовила,
ототгор от планината:
- Ой селяне, кратовчане,
от вас искам две дечица,
две дечица близначета,
две невести белолики,
две момчета чернооки,
две девойки ваклушати!
Девойките отговарят:
- Тънка Стано самовило!
Стой, почакай, самовило,
да играем Лазарица!
А селяне отговарят:
- Коя ще е тая майка,
да ти даде две дечица,
две дечица близначета?
Кои ще са тез юнаци
да ти дадат две невести?
Кой ли ще е тоя татко,
да ти даде две момчета?
Коя ще е тая майка,
да ти даде две девойки?
Ще ти дадем голям дарец:
за дечица - две агънца,
за невести - до две крави,
за момчета - до два юнца,
за девойки - две юници.
Разсърди се тънка Стана,
тънка Стана самовила,
та е зела сто дечица,
сто невести, сто юнака,
сто момчета, сто девойки.
Откара ги в планината.
Невестите злата вият,
а юнаци камък хвъргат;
момчетата свирки свирят,
а девойки песни пеят;
дечицата биле берат,
биле берат, биле носят!
Радиното пусто дете,
биле бере, биле нема,
билето му изпаднува,
изпаднува от пазухи.
Тънка Стана си му дума:
- Ой Радино, пусто дете!
Бог те било, малко дете,
биле береш, биле немаш!
А дете й отговаря:
- Тънка Стано самовило!
Не кълни си Радиното,
Радиното пусто дете,
а кълни си моя майка,
моя майка и бабайка,
че не са ме опасали,
та ми биле изпаднува,
изпаднува от пазухи.
Я подай ми лък и стрела,
да си ида в наше село,
да си бия моя майка,
моя майка и бабайка!
Излъга си тънка Стана,
та му даде лък и стрела;
не отиде в тяхно село,
да си бие своя майка,
своя майка и бабайка,
а удари тънка Стана,
тънка Стана-самовила,
удари я в клето сърдце,
отиде си сичкото робе,
сичкото робе по дома си.
Горна Джумая, дн. Благоевград (Илиев, № 276).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София:
Факел, 1937.
|