28. ОВЧАР И САМОДИВА

Народни балади

Гердан през гора вървеше,
през гора, през люлякова,
хранена коня яздеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
водо ле, бистра, студена,
гиздава Мургаш планина
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш:
Що ми си, горо, завяла
без време, горо, раничко,
преди ден свети Илия?
Дали те слана попари,
или те пожар изгори?
Гора е няма всякога,
никому дума не казва;
ала Гердану продума:
- Гердане, младо юначе,
от Бога добро видяло!
Ако ме питаш, да кажа,
правичко да си обадя:
нито ме слана ослани,
нито ме пожар опали,
ала ми тежко остана
от твойте млади овчари,
от твоя още кехая.
Снощи е Петко преминал
с твойте вакли овнове
през самодивско игрище,
през зелената тинтява
и си овците помами
до самодивско кладенче.
Като седнаха да ядат,
самодиви са излезли,
та па на Петка думала:
- Петко ле, млада кехайо,
я дай ми, Петко, я дай ми
на овчарите сърдцата
и по две капки черна кръвь!
Петко се тихо молеше,
като молеше, думаше:
- Аз имам либе венчано
и две дечица близнета,
а овчари съ женени,
става веч девет години.
Тогаз се вихри дигнаха
и ти овчари грабнаха,
а самичък Петко остана,
остана, ама защо е?
Главата му е бял камък,
а сърдцето му - черен дъб.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.