21. ДИМО И САМОВИЛА

Народни балади

Хоро ми играле триста самовили,
на върф на планина, на рамна рудина;
хоро ми играле, Мефтера немале.
Мефтера дочула дури град Битоля:
- Кого да пущиме, Мефтера да земит?
Ай да пущиме Гюрга Самовила,
Гюрга Самовила, най-крайна девойка -
тая бърго одит и бърго доходат.
И ми я пущиле Гюрга Самовила,
Гюрга Самовила, най-крайна девойка.
Дваж ми е трепнала, трети път летнала,
та ми е отишла дури град Битоля.
Тамо си го найде Дима ке и ручат;
по тил го удрила, очи изкокнале;
и ми го донесла на върф на планина,
на върф на планина, на рамна рудина.
Тогай говореше стара самовила:
- Свири, Димо, свири, ако нам, надсвириш,
ке ти я дадиме Гюрга Самовила,
Гюрга Самовила най-крайна девойка.
Свирил Димо свирил, три дни и три ноке,
три дни и три ноке и ми я надсвирил.
И му я дадоха Гюрга Самовила.
И си я отнесе Димо в град Битоля,
и си я отнесе в своята кукя;
и той си затвори баджи и мазгалки;
и той си я държа токму три години.
Тая му стигналаедно мъжко дете.
И ми канил кумот да го кърстит дете.
И тогай му рече Гюрга Самовила:
- Отвори си, Димо, баджи и мазгалки,
сега, Димо, нигде веке не побегвам,
защо я си имам това мъжко дете.
И се измами Димо и си отвори -
дваж ми е трепнала, трети път летнала,
и си оставила мъжко дете -
и си отишла, от ке е та дошла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.