15. МАРИЙКА И САМОДИВА

Народни балади

Дето слънцето залазя,
там има мома заспала,
на лошо място заспала -
на самодивско играло,
на говедарско падало.
Спала момата, що спала,
като се от сън събуди -
въз нея седят три моми,
три моми, три самодиви.
Първата отговаряше:
- Хайде да земем Марийка
за самодивска попадя!
Втората отговаряше:
- Как щем да земем Марийка,
като е една у майка,
тя за син, тя за дъщеря?
Третята отговаряше:
- И нии таквизи търсиме,
дето е една у майка,
че ще мама й да плаче,
да плаче, да ни весели -
в понеделник на коритото,
във вторник в мала градина,
в градина още на нива,
на нива, още на лозе.
Че на Марийка думаха:
- Стани, Марийке, я стани,
стани, иди си у вази,
иди да кажеш мами си,
дето ще да те земиме
за самодивска попадя -
да дойдеш на наш вилает,
да видиш каквой хубаво:
не предем, мари, не тъчем,
ката ден с хоро, с цигулки,
ката ден хоро играйме,
ката ден ядем и пием.
Иди, Марийке, при майка,
да ти се мама нарадва,
да ти се мама надума!
Като си у тях отиде,
доде мами си изкаже
и се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.