10. ХУБАВА МИЛКА И ЯСНО СЛЪНЦЕ

Народни балади

Пофали се Милкина майка:
- Моя Милка най-хубава,
най-хубава, най-гиздава
и от моми, и от момци,
и от това ясно слънце.
Тя си има тънка риза,
тънка риза копринена,
с нея слънце тя надгрява.
Па отиде във ливаде.
Изгряло е ясно слънце,
изправи се мома Милка
среща тука ясно слънце.
Ка изгряло ясно слънце,
ка изгряло, не навърви;
изгоряха копачето,
копачето по копане,
я жетваре по жетвата;
изгоряха орачето,
орачето по оране,
я овчаре по овцете.
Майка Милки отговаря:
- Я слогни се, мила щерко,
я слогни се зад борика,
да навърви ясно слънце;
изгоряха копачето,
копачето по копане,
жетварето по жетвата,
овчарето по овцете.
Слогнала се мома Милка
слогнала се зад борика -
та навърви ясно слънце,
та навърви, та вървяло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.