93. СВЕТИ ПЕТЪР И МАЙКА МУ

Мене ме, мамо, змей люби

Ми киниса свети Петър,
ке ми одит у рай Божи,
по него е грешна майка,
грешна майка, грешна душа.
- Сине мой, свети Петър!
Постой, сине, почекай ме,
у рай идам, рай да видам!
Се поврати свети Петър:
- Ай от тука, грешна майко!
Не е леко за рай Божи,
райски порти - затворени,
пеколските - отворени.
Дали знаиш, паметуваш,
кога бехме у бел света,
та си беше богатница,
богатница, имовита;
стока имаше преко глава,
силен гявол те силеше,
ти за Бога не даваше.
Ти дойдоа два просяка,
ти дойдоа во кукята,
ти свиреа от пладнина,
ти питаа до вечера,
сърце, майко не те жежна,
нещо милост да им сториш;
ти извади корке лебец,
ща стояла три недели,
и извади лен поясмо,
им подаде за Господа;
ти пак назад се поврати,
на тоя пишман се стори:
"Дейди, Боже, златен Боже!
Си я дадоф сета стока
да я ядат немачници,
немачници, немтурници,
мойте деца що ке ядат?"
Деайде, майко, грешна душо,
не ми беа те просяци,
току беа два ангела:
един беше свети Илия,
а другио - свет Никола!
Уще малце ке те судам:
ти си беше кръстеница,
кръщаваше мали деца,
не одеше за кръщене,
тук одеше за ядене,
за ядене, за пиене.
Нищо, майко, не подаде,
ни кошулче, ни платенце -
ни платенце, ни чорапи,
ни чорапи, ни капица -
голи, боси те чекает,
те чекает пред Господа,
на Господа как ке отговориш?
Уще, майче, ке те судам:
ти си беше кърчмарица,
продаваше руйно вино.
ти дойдоа дна патници,
два патници, сиромаси,
те прашаа два патници:
"Хаи даваш, хаи земаш?"
Ти, майче, се колнеше:
"Бог ми душа, враг ми душа!
Токмо давам, токмо земам."
Им наполни триста драма,
триста драма бистра вода,
а сто драма - чисто вино!
О, ти, майко, грешна душо,
токмо зеде, кусо доде.
Уще, майко, ке те судам:
силен гявол те силеше,
заем брашно ти земаше,
от сиромаси комшии.
Чисто брашно ти земаше,
кога назад го вракяше,
полу пепел го мешаше.
Па дойдоа на рай Божи,
напред оди свети Петър,
в часо дойде грешна душа;
па дойдоа на влакнен мост,
си поминал свети Петър;
току дойде грешна майка -
в часо дойде стреде моста,
ми се скина стреде моста,
ми пропадна на дно пекол.
Свети Петър, първи ангел,
му се моли на Господа,
му се моли три години,
три години и три дни.
- Ейди Боже, златен Боже,
прости ми я моя майка,
моя майка, грешна душа!
- Ай от тука, свети Петър!
Не се прощат твоя майка,
твоя майка много грешна.
Не я прости на три годин,
тук я прости на трите дни.
- Ходи от тук, свети Петър!
Просто тебе твоя майка!
Да си пойдеш покрай море,
да осучиш тънка връвца,
да я пушиш у пеколот,
да се фати твоя майка,
твоя майка, грешна душа,
тамо имат други грешни,
грешни седумдесет души -
да се държат от нейдзини -
нейдзини поли и ръкави,
да излезат на бели свет.
Ми отиде свети Петър,
ми отиде покрай море.
Му се фати за десна пола,
му се фати лен поясмо,
го усука тънка връвца,
па го пущи у пеколот,
връвцата не достигнала.
Свети Петър си имаше,
си имаше русо перче,
па наддаде тънка връвца,
глас си даде свети Петър:
- О, ти, майко, грешна душо!
Те измолих от Господа,
ел чуете, седумдесет души!
Държете се за полите,
за полите, за ръкави!
А що беше завидлива,
ток ще виде бели света:
- Ай от тука, свински керки,
свински керки, песи керки!
Я сум доила свети Петра,
я сум лулала свети Петра,
вие не сте го доили,
ни па сте го люлали!
Тогай Господ пак си дочу -
стреде връвца ми се скина,
на дно пекол ми пропадна.
- Ей ти, майко, грешна душо!
В дното пекол си го кердоса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.