89. МОМЪК, ПРЕВЪРНАТ В ЕЛЕН

Мене ме, мамо, змей люби

Стоян си майци викаше:
- Хайде ме, мамо, заглави!
- Немой се глави, сино ле,
сая е, скъпа година,
кило е жито хиляда,
ока ракия - стотина,
стомна е вино желтица.
Стояну му се наболни,
наболни, жално нажали,
та се на Бога помоли:
- Стори ме, Боже, престори
на едно сиво еленче,
да ида в гора кръстата,
ситната трева да паса.
Отиде в гора кръстата.
Отде ми са се сберале
Стоянована комшийка
и неговата майчица,
торнаха в гора да идат,
сухана дърва да сбират!
Отде се найде еленче,
с рожкове дърва коршеше,
с устца хи накладаше.
Тогав са майка ворнала,
та си комшиям викаше:
- Комшии мои, селяни,
изляте да ви казувам
какво е майка видяла,
във ная гора кръстата:
до едно сиво еленче,
с рожкове дърва накорши,
с устцана хи накладе.
Тогав се сбрали комшии,
комшии още селяни,
торнаха, та отидоха
във ная гора кръстата,
найдоха сиво еленче,
тьонка се пушка пукнала,
та си еленче ударила
между две чорни очинки,
между бялоно сърчоце.
Еленче си им викаше:
- Сячете си ма, сячете,
четири ма дяла сторете:
майно ми бяло сърчоце,
да яде, да се наяде
Стояновоно сърчоце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.