87. СНАХА-ПРЕСТЪПНИЦА

Мене ме, мамо, змей люби

Имала Яна два мили брата:
единиот Петре, другиот Павле.
Петре Павлету тихо говори:
- Ой Павле, Павле, по-малки брату!
Ние имаме сал една сестра,
сал една сестра - хубава Яна -
да не мажиме нашата сестра,
да й сковаме сребрени венец,
сребрени венец, сребрени гердан,
да й скроиме се свилно рухо,
се свилно рухо, се невестинско;
нека ни ходи нашата сестра,
нека ни ходи како невеста:
деня да ходи млада невеста,
ноке да спие левент девойка.
И ги дочула кучка Тодора,
кучка Тодора, Янина снаха.
Па ми се чуди кучка Тодора
как да омрази хубава Яна,
как да омрази от мили бракя.
Па си отиде у конюшница,
па си отвързе добрата коня,
и го отвързе, и го убоде,
ем го убола, ем навикуе:
- Бърготе, бърго, Петре и Павлу,
що ви сторила вашата сестра,
вашата сестра, хубава Яна:
ви е убола добрата коня!
От милост Яни нищо не рекли,
па ми се чуди кучка Тодора,
па ми се чуди що да си стори,
па си улезе у земни клети,
си изпущила голема бочва,
голема бочва от триста ведра,
от триста ведра се руйно вино,
ем го пущила, ем навикуе:
- Бърготе, бърго, Петре и Павлу,
що ви сторила вашата сестра,
ви изпущила големата бочва.
От милост Яни нищо не рекли.
Пак ми се чуди кучка Тодора,
па си заклала мъжкото дете,
мъжкото дете - пета година,
ем го заклала, ем си викала:
- Бърготе, бърго, Петре и Павлу,
що ви сторила вашата сестра -
вашата сестра, хубава Яна:
ми го заклала мъжкото дете!
От милост Яни нищо не рекли.
Па си заплака хубава Яна,
на бракя ми си тихо говори:
- Слушайте, слушайте, премили бракя!
Отнесете ме в гора зелена,
изсечете ме залък по залък,
залък по залък, що мрава носи.
Си заплакаха Янини бракя,
Я отнесоха в гора зелена,
я изсекоха залък по залък:
па се сторила църква-манастир,
църква манастир, девет попове,
девет попове, девет владици,
девет владици, осем гячина.
Дома дойдоха Янини бракя,
па си я зеха кучка Тодора,
я отнесоха в гора зелена,
я насекоха залък по залък:
па се сторила две люти змии,
па заптисала два друма рамни -
що е минало, се е клукнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.