86. ДВЕ ПОСОБКИНИ (НЕСЪЩА НЕВЯСТА)

Мене ме, мамо, змей люби

Родила майка две черки,
две черки, две пособкини,
едната била Мария,
другата била Маргита;
едната била хубава,
другата била по-грозна,
един ги Стоян залиби.
Сестра Маргита говори:
- Сестро Марио, Марио!
Ти защо да ме прежениш,
у дружки да ме посрамиш?
Я Мария ю говори:
- Сестро Маргито, Маргито!
Ако ме Стоян залиби,
земи си котли ковани,
омий си, моме, главата,
та да те, моме, изплетем
у ситни дребни витици,
у прековани редове;
моето рухо облечи,
моята одня да одиш,
моята дума да думаш,
дор се с Стоян венчате.
Дойде си Стоян, дойде си,
със тия китни сватове,
та да си води Мария.
Минали, що са минали,
през девет села минали,
настали бело Дунаво,
обърнал се млад Стоян,
па си говори девере:
- Девере, море девере,
що не свалите невеста
на това бело Дунаво,
да си омие очите,
оти е очи фанала.
Та па пришел е млад Стоян,
бутна Маргита у Дунав,
па си отиде на двори.
Минало малко, не много,
до девет годин минали,
дошел е баби на госке,
срещнала го е баба му,
па си говори Стояну:
- Зету Стояне, Стояне,
та камо черка Маргита?
Я Стоян си ю говори:
- Дома е, бабо, дома е,
тънко си платно ткаеше,
мъжко ю дете на ръце,
много ви здраве допрати,
да си отиде Мария,
я платно да ю доткае,
я дете да ю подръжи.
Я баба си му говори:
- Дома е, зету Стояне.
Дочула ги е Мария,
земала котли ковани,
донела вода студена,
та си омила главата,
изплела я майкя ю
у ситни дребни витици,
у прековани редове,
пошла е с нана Стояна.
Минали, що са минали,
през девет села минали,
настали бело Дунаво,
па си говори Мария:
- Нане Стояне, Стояне!
Каква е тая невеста
у това бело Дунаво,
златни ю венци на глава?
Я Стоян си ю говори:
- Айде си, айде, Марио,
та това не е невеста,
нало си е мрена риба.
Пиле летеше низ гора,
летеше и па пееше,
настало бело Дунаво,
па си говори Марии:
- Моме Марио, Марио,
оти си, моме улава?
Това те лъже млад Стоян,
това е сестра Маргита
у това бело Дунаво.
Я Марии си извика:
- Божице, мили Божице,
де се е чуло, видело,
макя родила две черки,
две черки, две пособкини,
един ги Стоян залиби -
родила дункя две дуни,
един ги сокол изклюца?…
Тогай се с душа разстави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.